— Е, Йоши-доно?
— Вчера се качих на един от военните кораби на гай-джин и…
— Зная. За такъв глупак ли ме смяташ, че да не разбера какво кроиш? Ти ми писа, че става дума за медицински сведения.
— Става дума за доктора гай-джин в Канагава. Фурансу ми съобщиха, че бил направил чудотворни лекове. С твое разрешение ще накарам да го доведат тук.
— И без теб ще се свържа с него. — Анджо мъчително се приповдигна на един лакът. — Какво си се загрижил толкова за мен, след като ми желаеш смъртта?
— Не ти желая смъртта, тайро-доно, искам те в добро здраве. Много е важно да бъдеш здрав. — Йоши се владееше добре, макар да ненавиждаше този човек и тази стая с нейната смрад на смърт, диария и бълвоч. Същевременно се страхуваше, че криво си е направил сметките: това лесно можеше да се превърне в смъртоносен капан, стига само болникът да заповяда. — Защо да се мъчиш, след като могат да те излекуват? Освен това исках да ти съобщя, че узнах бойния план на гай-джин. Не на кораба. Малко преди това.
— Какъв план, а? Как го получи?
— Няма значение, важното е, че зная, а сега знаеш и ти. — Йоши му изложи същността на намеренията им съвсем точно, но пропусна сведението за десетте дни отсрочка след връчването на ултиматума.
— Значи трябва да се махаме оттук! — пискливо се извиси гласът на Анджо. Телохранителите напрегнато се размърдаха. — Роджу ще напусне незабавно и в пълна тайна. А ние ще се настаним в имението… в Ходогая. Щом се озовем на сигурно място, ще подпалим Колонията някоя нощ и ще ги изловим по долни гащи. Ама че кучета! Заслужават подла, безчестна смърт. Огънят ще ги подгони навън, ние ще избием успелите да избягат и ще се върнем тук, когато флотът отплава. А през пролетта ще ги чакаме подготвени. Ще подпалим Йокохама утре. — Очите на Анджо заискриха, по брадичката му се стичаше слюнка. — На теб се пада честта да поведеш щурма. Подготви го и предприемай пристъпа утре или вдругиден.
Йоши незабавно се поклони с благодарност.
— С радост приемам оказаната ми чест, а докато подготвям нападението, имам едно желание: твоето здраве стои на първо място. Нека доведа лекаря гай-джин тук, защото от нашите полза няма, а фурансу се кълнат, че гигантът бил чудотворен лечител. Ще го докарам бързо и без много шум още утре, стига да ми разрешиш. Защо да се мъчиш напразно? Той ще те излекува — увери го Йоши твърдо. — Няколко дни повече няма да попречат на мъдрото ти намерение за нападение. Докато оздравееш и поемеш командването, ще държим гай-джин в напрежение. Аз се нагърбвам с това, докато подготвям щурма.
— Как?
— Сам ще вляза в капана им.
— Каквооо? — Анджо леко се раздвижи, за да погледне Йоши в очите, но изпита такава болка, че прехапа устни. Едва не извика.
— Ще се изложа на опасност и ще се срещна с тях, придружен само от един-двама телохранители. На кораба открих, че те са на път да се нахвърлят върху нас, и то съвсем безсмислено. Трябва да предотвратим това на всяка цена, тайро. Те са опасни като стадо изгладнели акули. — Йоши го изрече с цялата искреност, на която бе способен. Всъщност вярваше в противоположното: гай-джин бяха съгласни да преговарят и да правят отстъпки. В действителност те не желаеха да се сражават, стига някой да не ги предизвика… като ги нападне най-глупашки. — Ще се изложа на подобна опасност — закачи той примамливата стръв с престорен страх. — Ако ме вземат за заложник, всички даймио ще се втурнат да те подкрепят. А и да не го направят, няма значение. И в двата случая забрави, че съм заложник, и ги нападни. Всичко това ще стане само ако ти разрешиш, тайро.
Настъпи потискаща тишина. Анджо се присви от нов пристъп. След това кимна в знак на съгласие и го отпрати с махване на ръка:
— Незабавно доведи лекаря гай-джин, незабавно подготви нападението.
Йоши се поклони смирено и с усилие се сдържа да не изкрещи от радост.
52.
Канагава
Петък, 4 януари
Щом Йоши стигна до портата на Легацията в Канагава начело на неголямо шествие, Сетри Палидар, който командваше почетната стража, ревна: „За почест!“, и отдаде чест със сабята си. Войниците свалиха пушките си, взеха за почест и застинаха неподвижни: трийсет гвардейци, трийсет шотландци, неговият кавалерийски взвод от драгуни — всичките еднакво чевръсти.
Йоши отговори на поздрава с камшика си за езда и прикри тревогата си при вида на толкова много вражески войници с бляскави оръжия. Никога в живота си не бе оставал така беззащитен. Придружаваха го само Абе и двама телохранители също на коне. След тях вървяха един коняр и десетина потни, нетърпеливи носачи с тежък вързоп, преметнат върху два пръта. Останалата му стража чакаше отвъд преградата.