Целият бе облечен в черно: бамбукова ризница, лек шлем, широка в раменете блуза, два меча. Дори и жребецът му бе антрацитеночерен. Но украсените с пискюли парадни конски сбруи, поводите и чулът умишлено бяха яркочервени, за да изпъкне черният цвят. Докато минаваше край Палидар и завиваше през портите, той забеляза студените му сини очи, които му напомняха за умряла риба.
На стъпалата над отъпкания вътрешен двор той видя Сър Уилям със Сьоратар и Андре Понсен от едната му страна и адмирала, доктор Бабкот и Тайърър от другата — точно както бе поискал. Всички бяха облечени в най-хубавите си дрехи, с цилиндри и топли вълнени палта заради влажната утрин. Небето бе покрито с облаци. Изгледа ги втренчено, за момент задържа очи върху Бабкот, смаян от гигантския му ръст, спря коня и отдаде чест с камшика си. Те му се поклониха в отговор, а адмиралът отдаде чест.
Тутакси Сър Уилям, следван по петите от Тайърър, усмихнат слезе да го приветства. И двамата скриха изненадата си от малобройната охрана на Йоши. Конярят се втурна да хване коня му за юздите. Йоши слезе отдясно, както бе прието в Китай и следователно тук.
— Добре дошли, господарю Йоши, от името на Нейно британско величество — поздрави го Сър Уилям.
Тайърър преведе незабавно, и то много внимателно.
— Благодаря ви. Надявам се, че не ви създавам главоболия. — Йоши пое своята роля в ритуала.
— Не, ваша светлост, за нас е чест. Вие ни доставяте изключително голямо удоволствие. — Йоши забеляза напредък в произношението и речника на Тайърър и още по-твърдо реши да обезвреди предателя Хирага, който според сведенията на Инеджин бе известен под измисленото име Накама. — Заповядайте, ще пиете ли чай?
И двамата вече не се вслушваха в нищо незначещите изрази, а се бяха съсредоточили в отсрещната страна в търсене на указания, които биха могли да им помогнат.
— А, Серата-доно — рече любезно Йоши, макар и раздразнен, че го държат прав и му се налага да ги гледа от долу на горе. Техният ръст — а в повечето случаи гай-джин бяха с глава и нещо по-високи — го караше да се чувства дребен, въпреки че сред японците обикновено гледаше хората отвисоко. — Радвам се да ви видя толкова скоро. Благодаря ви. — Кимна на Андре, после на Сьоратар, който официално му се поклони.
Междувременно Понсен превеждаше.
— Моят господар Сьоратар ви приветства, ваша светлост, от името на своя приятел императора на фурансу Наполеон III. Чест е за него да ви бъде от полза.
Веднага, щом се сбогува с тайро Анджо, Йоши бе изпратил Мисамото с писмо до Сьоратар, в което го молеше да уреди бърза, официална, но много тайна среща със самия него, със Сър Уилям, с главнокомандващия флота, с лекаря от Канагава и с преводачите Андре и Тайърър. Не биваше да присъства никой друг. Той самият щеше да пристигне неофициално, с малоброен ескорт и бе помолил формалностите да бъдат сведени до минимум.
— Как схващаш всичко това, Анри? — бе попитал Сър Уилям, когато Сьоратар дотърча при него с току-що преведеното от Андре писмо.
— Не зная. Той е внушителен човек. Остана на борда на нашия флагман около четири часа, така че имахме възможност внимателно да го проучим. Навярно ще поискаш да прегледаш доклада ми.
— Благодаря ти. — Сър Уилям разбираше, че докладът ще е преработен и всички важни сведения ще бъдат изхвърлени. Той би сторил същото. Бе настинал леко и кихна. — Извинявай.
— В качеството си на настойник на наследника, на един от старейшините и потомък на старинно японско кралско семейство, свързано дори с Микадо — Императора, чиято роля, може би не знаеш, е само религиозна — Йоши има изключителни връзки и играе съществена роля в шогуната. Защо да не се срещнем с него?
— Аз съм за — отвърна Сър Уилям сухо. Много преди тези сведения на Сьоратар бе прекарал часове наред с Накама, когото бе въртял на шиш, за да получи подробности за най-главните владетели и техните семейства и особено за Йоши Торанага. — Ще направим каквото иска. Странно, защо ли вика и Кетърър, а? Има нещо гнило в тази работа. Ще потеглим с кораб и ще вземем няколко първокласни взвода, предрешени като почетна стража. А на Нейно величество корабът „Пърл“ ще кръстосва в дълбоки води далеч от брега.