— Mon Dieu, да не би да подозираш, че това е капан?
— Току-виж, че по коварен начин те рискуват един високопоставен дворянин, за да пометат целия команден състав от борда. Ще им е лесно да промъкнат самураи — Палидар твърди, че имало скрити от двете страни на Токайдо оттук до Ходояма и по-нататък. Не подушвам капан, но за всеки случай ще поставим патрул в залата. Никакви френски взводове, приятелю. Извинявай, не. Не, Анри! Но защо ли му е притрябвал Бабкот?
— От името на Франция предложих да им направим болница, за да заздравим връзките си. Той остана много доволен… Е, хайде, Уилям, не можеш да мислиш за всичко. Обсъждахме Бабкот, който си е създал благоприличие име. Навярно Йоши желае да се консултира с него. — Сьоратар не виждаше причина да разгласява сведенията на Андре за тежкото здравословно състояние на тайро.
В просторната приемна поднесоха японски чай. Настаниха се според протокола и се приготвиха нескончаемите любезности да продължат около час. Едва отпиха от чая, и слисани чуха Йоши да казва:
— Причината, поради която поисках тази лична среща с помощта на Серата-доно… естествено от името на тайро и Съвета на старейшините… е да постигнем напредък в нашите добри отношения. — Той млъкна и рязко се обърна към Тайърър: — Моля, преведи първо това и после ще продължа.
Тайърър се подчини.
— Първо да поговорим за доктор-сама, останалата част от разговора ни не го засяга. — Йоши умишлено бе изчакал три дни, преди да потърси лекаря. „Няма закъде да бързам — бе си помислил цинично: — Анджо ми заяви, че нямал нужда от мен, за да се свърже с него. Нека си страда тогава!“
Внезапно усети, че собственият му стомах се сви при мисълта за ненужната опасност, на която се излагаше, след като се бе оставил в ръцете на Анджо. С всеки изминал ден тайро ставаше все по-опасен. Глупост бе да се съгласи да поведе нападението и да го подготви, тъй като наистина щеше да му се наложи, освен ако не надхитри варварите и не ги накара днес да изпълнят волята му:
— Моля, би ли могъл лекарят да се върне с мен в Йедо, за да прегледа един знатен пациент, когото няма да назовавам. Отговарям за неговата безопасност.
Сър Уилям възрази:
— Щом е толкова знатен, доктор-сама не бива да се движи без охрана.
— Разбирам ви, но в този случай, толкова съжалявам, е невъзможно. — Сега, седнал, бе по-спокоен, тъй като очите му бяха на едно равнище с техните, като се изключи Бабкот. — Уверявам ви, че ще мине невредим.
Сър Уилям престорено се намръщи.
— Какво ще кажеш, Джордж?
Вече бяха обсъдили тази възможност.
— Съгласен съм да отида сам, Сър Уилям. Един от помощниците ми ми разказа за слуховете, че тайро бил болен. Ами ако е той?
— Боже мой, да можеше да излекуваш този непрокопсаник или да го отровиш — и аз не зная кое е най-доброто. Шегувам се, естествено.
— Няма опасност — поне за мен. Трябвам им жив и не ставам за заложник. За нас ще е страхотно да излекувам някоя важна клечка.
— Тъй, тъй. Ще действаме по усет. Като стана дума за това, чух, че Анжелик вчера се е консултирала с теб.
— Ха! Изглежда, цялата колония е чула, а ти си осмият, който подпитва! Понастинала е. По това време на годината всички настиват. И ти си хремав. Пък и да ме е посетила по някаква друга причина, то ще си остане в тайна, така че престани.
Сър Уилям се подсмихна, като си спомни как се бе намусил и възпротивил, че не се интересува от строго лични неща, като например възможната й бременност. Не бе минало много време, и цялата колония взе да нервничи. Никой не се решаваше все още да заложи голяма сума дали ще й дойде или не. Пък и щяха да изтекат поне още пет дни, преди да пристигнат първите вести от Тес Струан за намеренията й относно погребението на Малкълм.
Сър Уилям насочи вниманието си към неотложните въпроси. На несигурен японски Бабкот разговаряше направо с Йоши:
— Да, ида в Йедо, господарю Йоши. Кога дойда? Моля?
Йоши бавно му отговори:
— Когато си тръгна аз, доктор-сама. Благодаря ти. Аз отговарям за теб. Ще осигуря безопасното ти завръщане. Имаш ли нужда от преводач?
— Да, моля, господарю Йоши. — Бабкот нямаше никаква нужда от преводач. Хвърли поглед към Тайърър: — Ти си избраникът, Филип.
Тайърър се ухили:
— Тъкмо се канех да се пиша доброволец.