Хирага се почувства несигурен, Кацумата му се стори особен и по-различен. Бе нетърпелив и се държеше, сякаш е даймио, а Хирага е един от неговите гоши, които той разтакава насам-натам със заповедите си. „Аз съм главатарят на шиши от Чошу — помисли си Хирага още по-сърдит, — а не ученик под командването на един Сенсей от Сацума, колкото и прочут да е.“
— Йокохама ще стане същинско змийско гнездо. Ще ми се наложи да я напусна, а моментът не е подходящ — работата ми е много важна за нашето дело. Положението тук е много деликатно, Сенсей. Наистина трябва да си изработим план — например къде да избягаме, ако се наложи.
— В Йедо. — Кацумата се вторачи в него. — Кое е по-важно — соно-джой или твоето сигурно убежище сред враговете гай-джин?
— Соно-джой — незабавно отговори Хирага, като наистина си вярваше. — Но е от голямо значение да научим какво знаят те. „Да познаваш врага си като…“
— Нямам нужда от цитати, Хирага, а от действие. Ние губим битката, а Йоши печели. Имаме само едно спасение: принудително да настроим гай-джин срещу Бакуфу и шогуната, насилствено — това ще даде незапомнено предимство на соно-джой и ще стане начало на всичко. Отчаяно се нуждаем от това, само така ще си възвърнем поддръжката и влиянието. Бойците ще се стекат под нашите знамена, а докато челните отряди от шиши се прегрупират в Киото и тук, аз ще поискам подкрепления от Сацума и Чошу и тогава отново ще нападнем Портите, за да избавим Императора. Този път ще успеем, защото вниманието на Огама, Йоши и гадния шогунат ще бъде насочено към враждебните действия на гай-джин. Щом веднъж завземем Портите, соно-джой ще се сбъдне. — Гласът му звучеше уверено, без капка съмнение.
— А след като раздвижим гай-джин, какво ще последва, Сенсей?
— Те ще обстрелят Йедо, шогунатът ще им отвърне с нападение на Йокохама — и двете страни ще загубят.
— Междувременно всички даймио ще се стекат в подкрепа на шогуната, когато гай-джин се завърнат, а те ще се завърнат.
— Те няма да се завърнат по-рано от четири-пет месеца, а дори и по-късно. Но преди това ние ще сме завзели Портите, по наше предложение Императорът с удоволствие ще предаде на гай-джин виновника Йоши или главата му, Нобусада, Анджо и всички глави, които те ще поискат, за да утолят жаждата си за отмъщение. След това пак по наше предложение Синът на Небето ще им разреши да търгуват без повече войни, но само през Дешима в пристанището на Нагасаки, както е било векове наред. — Гласът на Кацумата звучеше категорично: — Така ще стане. Първо църквата. Какво ще кажеш и за един кораб?
Хирага се сепна.
— Кораб ли?
В съзнанието му се тълпяха доводи против догадките на Кацумата, бе сигурен, че нещата няма да се развият така, а в същото време се опитваше да измисли как да заглавичка Кацумата, да го накара да продължи до Йедо и да се върне след един-два месеца. Нещата тук вървяха много добре, за да ги излага на опасност — и с Тайра, и със Сър Улъм, с Джами-сама и с шоя. „Достатъчно време ще имаме да разярим гай-джин с палежа на църквата по-късно, когато се оттеглим на сиг…“
— Ако потопим техен кораб, това ще ги разгневи, нали?
Хирага премига.
— Както… както нищо друго.
— Ще използваме църквата, за да отклоним вниманието им, докато потопяваме най-големия им кораб.
Хирага втрещен видя как Кацумата отвори една раница. В нея лежаха четири метални тръбички, обвързани с тел. И с фитили.
— Те съдържат взрив — барут. Една от тях, ако се взриви през някоя амбразура или се прикрепи към дъното на кораб, ще пробие дупка, а две ще го потопят.
Хирага сякаш се закова на място. Бе забравил всичко друго. Пресегна се за едната тръбичка. Тя пулсираше като жива в ръката му. В единия й край имаше малка дупка за възпламенител и във въображението си той видя как собствената му ръка промушва незабелязано бомбата през най-ниската амбразура, а после още една. След това бързо се снишава в лодката, напълно скрита от морската мъгла, тихичко се измъква и в същия момент се чува страхотен взрив, тъй като бомбата възпламенява останалите снаряди. Големият кораб бавно потъва под водата.