А заедно с него и собствените му планове.
— Замисълът ти е великолепен, Кацумата — заяви Хирага, въпреки че му призляваше. — Налага се най-внимателно да подберем подходящия момент, да се съобразим с пълнолунието и с вълнението. Пролетта или ранното лято са най-подходящи. След това няма да мога да остана тук и… Да знаеш колко неща имам да ти разказвам и какво съм открил. — Едва не се изтърва, че вече говори добре английски, но се усети навреме. — Само още няколко седмици, и ще съм готов. Тогава ще подпалим църквата и ще взривим кораба.
— Ще го сторим утре вечер.
— Невъзможно!
Кацумата хладнокръвно се забавляваше с притеснението на Хирага и си мислеше колко е жалко, че Ори загина, а Хирага е жив. Ори го превъзхождаше във всичко. „Но пък той бе от Сацума, а не от Чошу.“
— Колко пъти да ви повтарям, че изненадата е най-доброто оръжие на шиши. Както и бързината. Къде е Акимото?
— В селото. Сметнах, че е по-добре да не го вземам сега. — Съзнанието на Хирага бе претрупано от впечатления. След като се върна от Ходогая, не бе споделил най-съкровените си мисли със своя братовчед. Само му каза, че от Кацумата е научил за смъртта на Сумомо, предадена от Койко на Йоши. Всъщност не вярваше, че и двете са били вкарани в капана току-така. „Както и ние ще бъдем пожертвани безсмислено заради този идиотски замисъл и целият ми труд ще отиде напразно.“ — Утре е прекалено рано. Предлагам да…
— Един човек ще се справи с църквата. Акимото. Ще имаме нужда от ладия или от малка рибарска лодка. Можеш ли да намериш?
— Навярно — машинално отвърна Хирага. В съзнанието му се рояка несметни въпроси и опасения. — Или ще открадна някоя. Сенсей, мис…
— Не мислиш ясно. Рибарите винаги отнасят веслата, когато изтеглят лодките на брега. Няма нужда. Купи. — Кацумата измъкна копринена кесийка и небрежно я сложи на масата. — Хирага, съсредоточи се! — Гласът му се ожесточи: — Нима животът ти сред гай-джин те е покварил дотолкова, та си забравил клетвата си пред соно-джой. Съсредоточи се — планът е добър, моментът е подходящ. Можеш ли да купиш лодка?
— Да, да, но… но, Сенсей, къде ще се оттеглим?
— Проста работа. Ние тримата — ти, Такеда и аз, ще потопим кораба. После ще оставим лодката колкото се може по-близо до Йедо и ще се скрием в големия град.
— А какво ще стане с онзи, който ще подпали църквата?
— Той ще се измъкне по суша.
— Нуждаем се от поддръжката на повече шиши, тази задача е тежка. Цялата област ще стане смъртно опасна за нас.
— Тъкмо това ще улесни бягството. Четирима са достатъчни. Аз ще оглавя нападението срещу кораба, а ако утре задуха вятър, горящата църква може да подпали цяла Йокохама. И още по-добре. Ела пак тази нощ, доведи Акимото, а дотогава ще съм окончателно готов с плана.
— Но… къде е Такеда?
— Оставих го в Ходогая. Ще дойде тук днес следобед. До довечера, Хирага. — Кацумата рязко го отпрати с поклон.
Хирага смутено се поклони в отговор. Нямаше как да не се подчини — дълги години бе обожавал и благоговял пред своя сенсей, умел фехтувач и тактик. Излезе и със залитане прекоси моста към Колонията, мина по селската улица, зави към стъргалото, после отново се върна, без да съзнава какво върши. В главата му се рояха черни и невъзможни мисли, цялото му бъдеще се разбиваше на пух и прах заради този простак от Сацума, който си бе наумил да тласка съдбата напред.
„И все пак Сенсей е прав — мрачно си мислеше Хирага. — Тези две деяния ще разярят гай-джин, флотът им ще обсади Йедо. Йедо ще изгори, а за отмъщение Йокохама ще бъде срината със земята. След няколко месеца корабите ще се завърнат, но този път с повече войски, а дотогава шиши ще са завзели Портите и цял Нипон ще е готов за съпротива. Но това няма никакво значение за гай-джин.
Така или иначе ще ни се наложи да се отворим към техния свят. Гай-джин вече са го решили. Така че ще имат база в Йокохама и на други места, защото са в състояние да изравнят със земята нашето крайбрежие и да затворят пристанищата ни завинаги, стига да поискат, и никакъв Божествен вятър няма да ни помогне.“
— Здрасти, друже, накъде си тръгнал?
— О! — Хирага се бе озовал пред Легацията. — Добро утро, господин часови. Отивам Тайра-сама.