— Накама? — Акимото говореше високо, очевидно, за да го предупреди, ако случайно се е озовал наблизо.
— Накама не разбира, толкова съжалява. — А после продължи на японски: — Някой е предал някого. — И отново на гърлен английски: — Накама не раз…
— Млъквай! — сопна се сержантът. — Ефрейтор, този глупак не знае нищо. Бучър, ти и Суолоу оставате тука, докато проклетият господин Накама не се върне. И го молите да… помолете го любезно да дойде с вас при Сър Уилям, ама със сигурност да го доведете. А ти — сержантът ръгна Акимото в гърдите с грубия си възлест показалец, — ти ела с мен, в случай че началството поиска да те види.
Акимото гръмогласно се противеше на японски, но ги последва с английските думи:
— Накама не разбира — и не престана да ги повтаря.
Хирага се посъвзе, измъкна се от портала, прескочи някакъв стобор и забърза към Ничията земя. Стигна там и се сниши до портала. Бе опасно сега да изтича до кладенеца — все още бе много светло, пък и тримата скитници се мотаеха наоколо и изглеждаха зле настроени.
„Трябва да го пазя в тайна. Кой ли ни е предал?“
Нямаше време да мисли за това сега, пъхна се още по на тъмно, тъй като един от скитниците приближи, като мърмореше и ругаеше, задето отпадъците били оскъдни. В едната си ръка държеше мърлява торба. И тримата бяха мършави и мръсни. Единият приближи към входа, но подмина, без да го забележи.
„След половин час ще се стъмни. Мога само да чакам.“
Неочаквано някой се изпречи пред него.
— Скивах ли те? К’во правиш тук? — грубо и заплашително го запита скитникът.
Хирага полекичка започна да се изправя. Стискаше малкия пистолет в джоба си. В този миг видя нож в ръката на дрипльото, който ожесточено се хвърли отгоре му. Хирага го изпревари, стисна ръката с кожа и го фраска под брадичката. Скитникът изквича като изкормено прасе и се строполи на земята. Другите двама незабавно вдигнаха очи и забързаха да проверят какво става.
Заковаха се на място. Хирага държеше в едната си ръка пистолета, а в другата ножа, наведен над дрипльото, който се гърчеше и задушаваше в мръсотията. Двамината измъкнаха ножове и се хвърлиха към него. Без колебание Хирага се хвърли към единия от тях, а той побягна. Хирага се възползва от пролуката и хукна към Пияния град. Не искаше да си губи времето със схватки. За секунди дотича до някаква странична улица, но в бързината бе изгубил шапката си. Обърна се и видя как един от скитниците я грабва с победоносен вик. В следващия миг я хвана и другият и се счепкаха за нея с проклятия и ругатни.
Задъхан, Хирага ги остави да се бият. Пак погледна към залеза.
„Търпение. Като си отидат, ще влезеш в кладенеца. Не бива да го разкриваш на никого, много е важен за нападението. Търпение. Купи си шапка или кепе. Какъв ли провал е станал?“
— Къде, по дяволите, е отишъл?
— Едва ли е далеч. Сър Уилям — отговори Палидар. — Поставил съм войници и на двете порти и на мостчето за Йошивара. Сигурно е в някоя от кръчмите. Скоро ще се появи. Да го оковем ли?
— Не. Само го доведете без оръжие и под стража.
— Ами този? — Акимото седеше, опрял гръб до стената. До него стоеше войник. Вече го бяха претърсили.
— Ще реша, след като го разпитам. Ах, Андре, влизай. Сетри, няма защо да чакаш. На вечеря съм у руския посланик. Ако хванете Хирага, викнете ме. — Палидар отдаде чест и излезе. — Андре, прости ми, че те безпокоя, но не можем да открием Накама. Тъй като Филип го няма, би ли ми превеждал. Попитай този тук, къде е приятелчето му?
Сър Уилям наблюдаваше как Андре разпитва Акимото и се опитваше да скрие раздразнението си. Щеше му се Тайърър да е тук, а не с Бабкот в Йедо. „Дано там всичко върви добре. Проклятие, ако не хванем Накама, Йоши наистина ще се подразни, и то с право.“
— Казва, че не знаел. — Андре не бе свалил връхната си дреха. В кабинета на Сър Уилям бе винаги студено, дори и в най-мразовитите дни огънят гореше оскъдно. — Този ми се вижда тъпанар. Все вика „Кой Накама“, не знаел къде бил Накама — дали в Йошивара, дали в Канагава.
— Я! — Сър Уилям се стъписа. — Ами че той няма право да напуска Колонията без изричното ми съгласие. Попитай го… попитай го кога е излязъл Накама.
— Разправя, че не знаел, не познавал Накама, не знаел дали е излязъл и къде е, нищо не знаел.
— Една нощ в ареста ще му освежи паметта. Ефрейтор! — Вратата незабавно се отвори. — Пъхни го в ареста за тази нощ. Отнасяйте се добре с него, разбра ли ме?