— Благодаря, но удоволствието вече е твое. Изпратих Варгас при боцмана и катерът ще е готов след пет минути.
— Ела с мен и посрещни кораба, както си правил досега. И все още следва да правиш — покани го любезно Макструан.
— Не, време е да се пренасям — това вече е твоя работа. Но все пак благодаря ти.
— Чух, че тазвечерният банкет на Сергеев щял да бъде внушителен, тъй като Анжелик е приела да присъства. Размисли и ела.
— Тази вечер не мога — още не съм си опаковал нещата. — Джейми му се усмихна и пое по коридора. — Разбрахте ли се с Анжелик тя да ползва кабинета ти?
— О, да, с радост й услужих. По-добре да посреща гостите си там, отколкото горе в покоите си, особено пък него. Не бих казал, че ми е симпатичен.
— Андре не е лош човек и свири прекрасно — най-добре от всички тук. Надявам се новините от „Буйният облак“ да са добри.
— Аз също. Но се съмнявам. Мислиш ли, че на него пристига Тес?
— И на мен ми хрумна тази мисъл — ухили се Джейми, тъй като вече не бе неин служител. — Това обяснява защо „Облака“ е променил разписанието си. Дърк би сторил същото.
— Тя не е Дърк, много по-коварна от него е и толкова по-зле, скъпи ми приятелю.
Природените братя и Тес Струан не можеха да се търпят, но според едно допълнение към завещанието на Дърк, ако двете момчета ги бива в училище и напредват в науките, Търговската къща следва да се възползва докрай от възможностите им. И двамата излязоха умници, връзките им сред високопоставените възпитаници на Итън и университетските им приятели обхващаха благородниците, банкерския свят и Парламента, в който Фредерик току-що бе спечелил място. Това ги правеше още по-ценени. Въпреки това и двамата знаеха, че Тес Струан би ги уволнила, ако не беше допълнението в завещанието.
— Надявам се, че не е дошла на посещение. Би било много досадно.
— Просто ще станем по-ниски от тревата и по-тихи от водата — засмя се Макфей.
— Здравей, Андре.
— Добър вечер, Анжелик.
Тя седеше в любимия си стол до еркерния прозорец, завесите бяха дръпнати и откриваха гледка към пристанището.
— „Буйният облак“ ли е?
— Да.
— Добре. Тя на него ли е?
— Само така можем да си обясним пристигането на клипера — усмихна се Андре накриво.
— Всъщност няма значение — спокойно отвърна Анжелик, но стомахът й се сви. — Ще пийнеш ли нещо?
— Благодаря. — Андре забеляза отвореното шампанско в кофичката с лед и полупразната чаша на масата. — Може ли?
— Заповядай.
Започваше да й става навик да наблюдава залеза, вечерния здрач и падането на нощта с чаша шампанско в ръка. Само една чаша, та да се подготви за дългата вечер и за още по-дългата нощ. Вече не спеше както преди. Някога слагаше глава на възглавницата, веднага се унасяше и се събуждаше чак на разсъмване. Сега сънят й се изплъзваше. Първоначално се бе изплашила, но Бабкот я увери, че страхът само усилва безсънието:
— Не е страшно, ако човек не спи осем-десет часа, така че не се тревожи. Пиши писма, занимавай се с дневника си и мисли за хубави неща. Само не се тревожи…
„Скъпа Колет — бе написала тя вчера, — съветът му излезе правилен, но той пропусна най-добрата възможност, а тя е да подготвим план. Много е важно, тъй като онази жена крои моето поражение.
Ако е рекъл Бог, скоро ще пристигна в Париж и всичко ще ти разкажа. Понякога ми се струва, че животът ми тук е някаква пиеса, роман на Виктор Юго и че Малкълм, горкият, никога не е съществувал. Но се наслаждавам на покоя и търпеливо чакам. След няколко дни вече ще знам дали чакам дете или не. Надявам се, толкова се надявам, и непрекъснато се моля да нося дете от него, а също и твоето раждане да мине леко и да имаш още един син.
Трябва да съм много разумна. Тук мога да разчитам само на себе си. Джейми е добър приятел, но не е в състояние да ми помогне много-много. Той вече не работи в Търговската къща, а новодошлият Албърт Макструан е любезен, истински джентълмен, знатен британец, но ме търпи само засега: докато ТЯ се разпореди как да постъпи с мен. Сър Уилям представлява правителството — британското правителство. Един Господ знае дали Сьоратар ще ми помогне наистина, и то само ако има полза от мен. Господин Скай се старае с всички сили, но тук го мразят. Ами Андре? Той е много хитър и знае много, но ми се струва, че ще полудее от капана, в който е попаднал (нямам търпение да узная твоето мнение). Единствената ми надежда е в Едуард Горнт — сигурно вече е пристигнал в Хонконг и се е срещнал с нея. Ежедневно и горещо се моля той да успее, както, надявам се, правиш и ти.