И тъй, използвам нощното си будуване, за да обмислям нещата. Вече имам множество прекрасни хрумвания как да се справя с всички непредвидени случаи и достатъчно сила да посрещна неочакваните изненади. Например, ако Едуард не оправдае надеждите ми или, не дай Боже, въобще не пристигне — носят се слухове за ужасни бури в китайските морета, нещо нормално през този сезон. Компанията Купър-Тилман на горкия Дмитрий загуби още един търговски кораб. Нещастните моряци — океаните са страховити, а те са толкова смели.
Андре твърди, и то с пълно право, че не бива да отпътувам оттук, докато тя не разкрие намеренията си. Аз съм вдовицата на Малкълм, всички твърдят така. Господин Скай е регистрирал всевъзможни документи със Сър Уилям и е изпратил някои от тях в Хонконг, а други в Лондон. Имам достатъчно пари и мога да остана, докогато си искам. Албърт Макструан ми разреши да използвам кабинета на Джейми, щом се освободи. Имам още десет сметки, които Малкълм е подпечатал, без да попълва сумата — колко предвидливо, нали! Джейми и Албърт се споразумяха всеки от тях да ми отпусне по сто гвинеи.
Щом тя разкрие намеренията си, ще започна битката с нея. Предчувствам, че ще се води борба на живот и смърт, но те уверявам, мила Колет, че няма да загина аз — това ще бъде нейното Ватерло, не моето. Ще отмъстя за Франция, усещам се много силна и във форма.“
Анжелик наблюдаваше Андре и изчакваше той да заговори пръв. Изражението му бе сурово, лицето му бе бледо и изпито. Бе отслабнал. Изпи първата чаша на един дъх. Втората също. Вече си наливаше трета.
— Изглеждаш по-красива от всякога.
— Благодаря. Как е твоята Хиноде?
— По-красива от всякога.
— Андре, след като я обичаш толкова много, защо присвиваш устни и очите ти чак изхвръкват от гняв, когато споменавам името й? Нали ми каза, че мога да те разпитвам за нея? — Преди няколко дни той й бе разправил за споразумението с японката. Не всичко, само една част. Отчаянието му бе надделяло и той се бе изтървал. — Щом си толкова непреклонен относно любенето на тъмно и огромната цена, поискана от тази Райко, защо си приел от самото начало?
— Ами… налагаше се — отвърна Андре, без да я погледне. Не искаше да й каже истинската причина. Достатъчно му бе, че Сьоратар присвива устни и избягва всякакъв допир с него, откак бе узнал. Внимаваше и да не използват едни и същи прибори и чаши. — Зърнах я само веднъж и, mon Dieu, нима не разбираш какво е любовта, колко… — Андре замълча. Наля си още една чаша. Бутилката бе почти празна. — Не можеш да си представиш колко неустоима и привлекателна ми се стори тогава. — Гаврътна чашата. — Прощавай, трябват ми пари.
— Естествено. Но са ми останали съвсем малко.
— Но имаш разписки, подпечатани от Малкълм.
— Ах!
Андре се усмихна още по-накриво.
— Слава Богу, сарафите споделят помежду си, чиновниците също. Утре попълни още една. Моля те. За петстотин мекса.
— Прекаляваш.
— Това е по-малко от половината, cherie. — Андре говореше едва доловимо. Стана, спусна завесите, вдигна фитила на петролната лампа върху масата и се пресегна към бутилката. Изля остатъка в чашата си и тресна шишето в кофата с лед. — Да не мислиш, че ми харесва да се държа така с теб? Мигар не знам, че това е изнудване? Не се тревожи, ще бъда разумен. В момента можеш да си го позволиш. Сто мекса или стойността им в гвинеи тази вечер, двеста утре и сто вдругиден.
— Невъзможно.
— Всичко е възможно. — Андре извади някакъв плик от джоба си. В него имаше един-единствен лист и той грижливо го разгъна. Върху листа педантично бяха залепени десетки късчета зелена хартия, сякаш това бе мозайка. Той го остави на масата далеч от нея. Анжелик незабавно разпозна почерка на баща си. Бе втората страница от писмото му, която Андре бе скъсал толкова отдавна.
— Можеш ли да го прочетеш оттам? — тихо я попита той.
— Не.
— Свидният ти татко пише с подпис и дата: „И се надявам, както обсъждахме, че ще постигнеш един преждевременен годеж и сватба, с каквито и да е средства. Това е жизненоважно за нашето бъдеще. Струан ще реши проблемите на «Братя Ришо» веднъж завинаги. Няма значение, че…“