— Няма значение, Андре — тихо го прекъсна Анжелик. Вече нямаше нужда да прикрива злобата си. — Думите незаличимо са се врязали в паметта ми. Незаличимо. Ще го откупя ли, или това писмо представлява постоянна заплаха?
— Просто се застраховам. — Андре сгъна листа и грижливо го прибра. — Сега то ще отиде на сигурно място при подробностите в папката „Анжелик“, в случай че ме сполети нещо лошо.
Тя неочаквано се засмя и той се обърка.
— О, Андре, нима смяташ, че ще се опитам да те убия? Аз?
— Чрез него ще опропастя всички финансови спогодби, които Тес навярно ще ти предложи, ще бъде принудена да ги предложи, и ти ще се озовеш на подсъдимата скамейка.
— Ама че си глупав. — Анжелик взе чашата, отпи от шампанското и той с тревога забеляза, че ръката й не трепна. Тя го наблюдаваше ведро и си мислеше колко е глупав, задето роптае срещу това, че тя знае какво върши той и какъв мошеник е. Но още по-глупаво бе да роптае срещу Хиноде, задето предпочитала тъмнината. Навярно гол изглежда ужасно. И защо се оплаква от йената, ако момичето наистина е такова, каквото го описва. — Бих искала да се срещна с твоята Хиноде. Моля те да го уредиш.
— А?
Развеселена от изражението му, Анжелик попита:
— Какво толкова чудно има? Влагам пари в нея, обезпечавам я, а тя е голямата любов на твоя живот, нали?
Андре трескаво се изправи, отиде до бюфета и си наля коняк.
— Ти искаш ли?
— Не, благодаря. — Бе го проследила само с поглед.
Той отново седна срещу нея. Течението люшна пламъка на лампата и очите й заблестяха.
— Сто мекса, умолявам те.
— И кога ще престана да плащам, Андре? — запита Анжелик любезно.
Вкусът на коняка му хареса повече от виното. Андре не трепна пред този въпрос:
— Когато изплатя цялата сума за нея. Преди да си заминеш.
— Преди да си замина ли? Искаш да кажеш, че не мога да си замина преди това?
— Когато изплатя цялата сума. Преди да си заминеш.
Анжелик се намръщи, отиде до бюрото и отвори някакво странично чекмедже. Малката кесийка съдържаше златни обани на стойност около двеста мекса.
— А ако не разполагам с парите?
— Ще ги получиш от Тес, няма друг начин. Тя ще плати, все някак ще я принудим.
— Ние?
— Обещавам ти. — Очите му бяха кървясали. — Твоето бъдеще е и мое. Поне в това отношение мненията ни съвпадат.
Тя отвори кесията и отброи половината монети. А след това, без сама да знае защо, ги върна обратно и му връчи всичките пари.
— Ето, тук има около двеста мекса — заяви Анжелик с особена усмивка. — Като предплата.
— Вече май не те разбирам. А преди можех.
— Тогава бях едно глупаво младо момиче. Вече не съм.
Андре бавно поклати глава. Извади плика от джоба си и го доближи до пламъка. Анжелик тихичко изохка, тъй като крайчето се подпали и писмото лумна. Андре го сложи в един пепелник и двамата мълчаливо наблюдаваха как то се сгърчи и се превърна в пепел. Той смачка с дъното на чашата си пепелта.
— Защо? — запита жената.
— Защото ме разбираш за Хиноде и независимо дали ти харесва или не ние с теб сме съдружници. Ако Тес не ти плати, смятай ме за мъртвец. — Той й подаде ръка. — Ще сключим ли мир?
Тя сложи ръка в неговата и му се усмихна:
— Да. Благодаря ти.
Андре стана.
— Най-добре да погледна „Буйният облак“. Ако Тес е на борда, това ще ускори нещата.
След като той си отиде, французойката разрови пепелта, но нито една дума не си личеше. „За Андре е лесно да ми покаже подправен препис, да го разкъса, да ми го представи като оригинал и да го изгори. И да скрие истинския възстановен оригинал за по-късно. Той обожава да върши такива неща. А защо изгори фалшификата? За да продължа да му вярвам и да му простя за изнудването.
Мир ли? Човек може да сключи мир с един изнудвач само когато ужасните разобличения, с които те заплашва, престанат да представляват заплаха. В моя случай това ще стане, когато тя ми плати и парите се озоват в банката. И след като Андре получи желаното… Хиноде, предполагам. Какво ли иска пък тя? Криела се от него в тъмнината. Защо? Нима заради цвета на кожата му? Или за да го възбужда? Може би за отмъщение? Или понеже не е японец?
Сега вече знам, че любовният акт преминава от ужас през екстаз и стига до самоизмама. С Малкълм за пръв път се любихме на светло, а втория път — на тъмно; и едното, и другото бяха прекрасни. С онзи, от другия живот, ставаше все на светло, а той бе красив и смъртно опасен, цветът на кожата му бе красив, всичко бе красиво и смъртоносно, ужасяващо и заслепяващо могъщо. Нямаше нищо общо с начина, по който го правеше съпругът ми Малкълм. А него аз наистина обичах. И го почитах, и все още го почитам, и така ще бъде до края на живота ми.“