— А?
Очите на Хоуг светнаха.
— Естествено, не исках да отваряме ковчега, наредих на Стронгбоу незабавно да го отнесе при „Блор, Кристънсън, Хърбъртс, Хърбъртс и Крик“, имал съм си често работа с тях. Заръчах „от медицински съображения“ незабавно да положат ковчега в някой от техните, който да е от най-скъпите, със сребърни дръжки, и да го завинтят тутакси. Да не го излагат за поклонение и да не го отварят. Препоръчах им го във връзка с разлагането и т.н. Писах и на Тес най-изрично в този смисъл. Радвам се, че от наша гледна точка всичко мина чудесно. — Хоуг отново напълни чашата си. — Радвам се, че отидох. Иначе казано, всичко е добре, когато свършва добре.
— А каза ли й за другото… за нашето погребение?
— Боже мой, не, да не съм идиот! Да не си си загубил акъла, Джейми?
— Просто исках да се уверя — оправда се Джейми, недоволен, задето му припомнят, че Морийн бе използвала същата дума. „Май наистина натам вървят нещата. Какво, по дяволите, ще я правя?“ — Тес попита ли нещо за Анжелик?
— Какво се кани да прави ли? Не, въпреки че ми зададе десетки въпроси. Как е Анжелик?
— Добре, поне външно така изглежда. Спокойна е, повече от времето си прекарва в стаята си, рядко слиза за вечеря. Тази вечер ще гостува на Сергеев по молба на Сър Уилям. И помен няма от предишната й оживеност — тогава сякаш пръскаше искри… — „Пак тази дума“ — помисли си Джейми. — Но… ами… по-красива е от всякога. За какво те пита Тес?
— Нищо особено, само за нещата, както аз ги знам. Казах й, че — да, сигурен съм, че се обичаха, че Малкълм буквално я преследваше, а не обратното, че я обожаваше, а тя прие предложението му и се съгласи да ги венчаят на „Пърл“.
— Не те ли пита какво се кани да прави Анжелик?
— Не, и тъкмо това е най-странното. Очаквах да се разгневи, да поиска мнението ми, та да се ориентирам, но не. В края на краищата от години съм им семеен лекар, на работа съм при нея, при Струанови, и я познавам по-добре от всички други. Тес не обсъди нищо с мен, дори неволно не изтърва и дума, само задаваше въпроси, за да изясни подробностите, за които бях забравил да спомена. Много необикновено.
— Да — отзова се Джейми. — Тя сигурно е замислила нещо.
— Съгласен съм. Разбира се, цялата история се появи във всички вестници — от жълтата до официалната преса — с най-сензационни подробности.
— Ей такива едни заглавия, макар че Тес се опитваше да потули нещата. Събрал съм всички изрезки за теб, заедно с това — очите на лекаря заблестяха странно. Той подаде на Джейми някакъв плик.
Макфей разпозна почерка на Тес: „До г-н Дж. Макфей лично по пратеник.“
— И преди да си ме попитал, ще ти кажа, че не зная какво пише. Просто ме помоли: „Предай го на г-н Макфей веднага, щом пристигнеш.“
Джейми го сложи на бюрото си.
— Защо се върна?
— Преди да съм забравил, има още нещо. Старият Брок и неговият също толкова противен син Морган довтасаха на погребението.
— Какво? Неканени?
— Произведоха същински фурор! Ето какво стана. Тес уреди погребението да се извърши на „Китайският облак“. По главната улица преминаха оръдейни лафети и бяха качени на клипера. Поканени бяха четиридесет гости, губернаторът, всички важни клечки, адмирал Сър Винсънт-Синдъри, генерал Скефър — новият главнокомандващ в Азия, страхотен левент, идва направо от британската армия в Индия, всички тай-панове и Гордън Чжан. Никакви вестникари. „Китайският облак“ тъкмо се извъртя срещу вятъра край Шек-О, службата тъкмо да започне, и ето ти ги Стареца Брок и Морган с техния клипер „Стремителната чародейка“. Спряха на около стотина метра. Целият кораб бе украсен със знаменца, флагът — спуснат до средата на мачтата, а те двамата с Морган стояха на квартердека целите в траурна премяна, с цилиндри, с жаба. Когато ковчегът потъна в морето, копелето даде оръдеен салют и отвори бутилка шампанско — всички на борда на нашия кораб твърдят, че са чули как тапата е гръмнала. Онези там вдигнаха тост, хвърлиха чашите и бутилката в морето, отправиха поздрав с цилиндрите си и шумно отплаваха.