— Копелета! Мръсни копелета!
— Нали? По-късно и двамата твърдели, че „беше, за да почетем горкото мъртво момче“! Губернаторът стоеше до Тес, та той ми рече, че тя нито казала нещо, нито направила нещо, а стояла, сякаш е глътнала бастун. Чул я само как въздъхнала от ярост и бил потресен до такава степен, че чак топките му подскочили, познато ти е това усещане, нали… ох, забравих да спомена, че и Горнт беше с Брокови.
— Според Морийн той поемал ръководството им тук.
— Да. Въпреки това младежът ми се струва свестен. Призна ми, че му било наредено да се качи на „Стремителната чародейка“ и… Дявол да го вземе, как забравих за Морийн! Джейми, голям си късметлия.
— Благодаря.
— Голям късметлия си. — Хоуг му протегна ръка: — Приеми поздравленията ми.
— Благодаря. — Джейми се ръкува с него и се престори на доволен, макар да бе унил и мрачен. — Помислихме си… взех я за Тес. Как да не сбърка човек, като гледа през бинокъл в тая тъмница, пък и тя бе увита в шал.
— Стига бе, че тя изобщо не прилича на нея!
— Зная, но са почти еднакви на ръст, пък и осанките им са почти еднакви — с високо вдигната глава — раздразнено възрази Джейми.
Хоуг се намръщи и измърмори:
— Не ми е идвало на ум. Сега, като те слушам, май си прав. Но Морийн съвсем не прилича на Тес — по-млада е от нея поне с десет-петнайсет години, косата й е червеникава и сякаш цялата искри.
— Господи, престани! И без теб го зная. Колко му е да сбърка човек.
— И слава Богу. — На Хоуг чак му призля. — Майчице, да не дава Господ да пътувам с Тес! Твоята Морийн е истинска хубавица! Каза ми, че ти писала за пристигането си.
— Да, но в Хонконг, а не тук. И без да съобщи точната дата.
— Ах! Очевидно не е имала време, тъй като „Буйният облак“ щеше да отплава веднага, а тя тъкмо бе пристигнала. — Хоуг се усмихна под мустак: — Дръж я под око, че инак ще ти я отмъкнат. Горнт май доста я хареса.
Джейми пламна от ревност въпреки желанието си:
— Благодаря за съвета. Как са децата на Тес? Видя ли ги?
— О, да. Здрави са, само дето Дънкан изкара още една тежка простуда. Всичките присъстваха на погребението. Тъжна гледка. — Дънкан се опитваше да се държи, Елайза и Роналда плачеха, а Тес бе плътно забулена — до един съзнаваха, че това е краят на цяла епоха. Така се прекъсва родът на Дърк по права линия, като се изключи Дънкан, но детето е само на десет и ще минат години, докато го наследи. Това не вещае нищо добро за Търговската къща. По цял Хонконг е плъзнал слухът, че Брокови са погнали Търговската къща.
— Изключено! — Джейми се опита с всички сили гласът му да прозвучи убедително. — Новият тай-пан ще бъде от рода на Роб Струан, природения брат на Дърк. Единият от неговите синове или внуци ще стане тай-пан.
— Сигурно си прав, но вече няма да е същото. Язък за Малкълм, цялата надежда на Тес беше в него. Докато бях в Хонконг, все си мислех за тукашното ни погребение. Май беше ненужно, а? Виж какво, дай да го забравим веднъж завинаги. Да смятаме, че Малкълм е бил погребан там, край Шек-О.
— И на мен така ми се иска, и на Сър Уилям, пък и на всички останали. — Тази нощ Джейми отново бе сънувал все същия кошмар как боцманът му разправя, че трупът се издига към повърхността с отворени очи. Побиха го тръпки. — Направихме каквото можахме. И тъй, защо се върна?
Хоуг стана.
— Тес ме помоли да… ъъъ… да връча пощата на Макструан, на теб и на… да се срещна с Анжелик и да й предам едно писмо. — Разбра въпросителния поглед на Джейми и се заоправдава: — Не зная какво пише в тях.
— В тях ли? — сопна се Джейми. — Ти каза „едно писмо“?
Хоуг се изчерви.
— Ох, ами да. Да… едно. Не зная какво пише в него. Най-добре да тръгна…
— Я стига, за Бога!
— Тес ме помоли да й предам едно… едно писмо, това е всичко.
— Я стига, добре те познавам!
Хоуг се ядоса:
— Най-добре да ида да видя Анжелик: тя ще иска да нау…
— Седни! Какви писма, дяволите да те вземат?
— Не зная…
— Такива не ми минават! За какви писма става дума?
Хоуг се подвоуми и изтърси:
— Ако се закълнеш в майка си, ще… ще ти кажа.