— Дадено!
Лекарят седна.
— Тя… Тес ми каза само: „Предай това писмо на онази жена, изчакай седмица-две и после й дай едно от тези две писма.“ Връчи ми общо три, но кълна се в Бога, не зная какво пише в тях.
— Седмица-две ли? Искаш да кажеш, докато й дойде ли? Едното от двете писма значи? Едно, ако е бременна, и другото, ако не е?
— Трябва да й дойде на единайсети, но не се знае със сигурност. Ще изчакаме поне две седмици, а най-добре цял месец и тогава ще видим дали… ще й дойде. Може да й закъснее. Особено в нейния случай, след всичките тези потресения. Тес ми нареди да изчакам, докато съм напълно сигурен. — Лекарят въздъхна. — Ето, вече знаеш всичко.
— Значи Тес те е помолила да изчакаш, за да я прегледаш?
— Ами да, за да съм сигурен.
— Значи, едното писмо ще й го дадеш, ако е бременна, а другото — ако не е?
— Да… нали ти казах.
— На кого още си казал? — Джейми го пронизваше с очи.
— На никого.
— На кого?
— Върви по дяволите! — извика Хоуг и изплю камъчето: — На Горнт.
— Исусе Христе, защо на него?
— И сам не зная, той сякаш се досети. Стигнал е до извода, до който ще стигнат и всички останали. Щом се връщам, то е повече от ясно. Казах го на Тес, но тя не ми отговори нищо, само ме изгледа с особените си сиви очи. Лесно ти е на тебе, Джейми — кипна лекарят. — Лесно ти е на теб и на всички отракани горнтовци — вие сте силни и сте свикнали да се пазарите, а нали пазарлъкът в по-голямата си част е надлъгване? Пък ние докторите не сме. — Отвратен от своята неспособност да пази тайни, Хоуг изпухтя: — Няма да се променя на тия години. Тес ми заръча, като пристигна, да го кажа на Сър Уилям, на Албърт и на теб, и на никого другиго.
— Хич да не те е грижа, напълно си прав. Всички мъже в Йокохама ще се сетят защо си се върнал. Горкичката Анжелик! За кого още носиш писма от Тес?
— Ами… за Сър Уилям.
— За кого другиго? За кого още, дяволите да те вземат?
— За Хевънли Скай.
Като се преструваше на спокоен, Хоуг подаде на Анжелик плика с печата на Търговската къща. Сърцето й бе свито от момента, в който Джейми й съобщи кой пристига с „Буйният облак“, макар да се преструваше на незаинтересована. Не се успокои дори след като Варгас почти веднага й донесе вестта, че е пристигнала годеницата на сеньор Макфей, а не Тес Струан. А несвързаният разказ на лекаря за погребението на Малкълм я обърка още повече. Върху плика с калиграфски почерк бе написано: „За Анжелик Ришо, по пратеник“.
— Прочети го, докато съм при теб — посъветва я Хоуг, разтревожен от избилата по лицето й червенина.
— Боиш се, че ще припадна ли? — сряза го Анжелик, седнала с изправен гръб във високия стол до огъня — стола на Малкълм, който бе донесла от покоите му, преди да ги освободи за Албърт Макструан.
Хоуг се отзова любезно:
— Освен че съм лекар, аз съм също и приятел. — От кабинета на Джейми той се бе втурнал право при нея, доволен, че се измъква от мъчителния разпит. Бе я поздравил, прегърнал и пренебрегнал незабавния й въпрос „Какво стана в Хонконг?“ с думите: — Почакай малко, нека първо те видя. — Бе я огледал най-напред като лекар, после като приятел. И в двата случая остана доволен. — За всеки случай.
— Писмото не е адресирано правилно. Следва да пише „За госпожа Анжелик Струан“ или „За госпожа Малкълм Струан“. — Тя му го върна стеснително.
— Тес предполагаше, че така и ще направиш. — Изрече го много мило.
— Като е толкоз умна, защо не го е адресирала, както си му е редът?
— И на нея й е трудно, не само на теб. Тя е майка и е загубила сина си. Прояви търпение, Анжелик.
— Търпение? Аз? След като съм едва ли не в обсадно положение само защото се омъжих и обичах един прекрасен човек, който… Ти си на нейна страна, нали Струанови ти плащат.
— Така е, но всъщност съм неподкупен; постъпвам, както смятам за справедливо, дори и с теб. — Хоуг добродушно се настани на стола си. В стаята беше топло, усещаше се женско присъствие, но и напрежение. Лекарят видя, че вената на шията й пулсира усилено, а пръстите й треперят. — Помогнах на теб и на Малкълм, но само защото сметнах за правилно. За твое лично сведение, докато бях в Хонконг, подадох оставка. Сега изпълнявам последното си поръчение за Търговската къща.
Анжелик се сепна:
— Защо го направи?
Хоуг отново се усмихна особено: