— Ще се върна в Индия. Ще се опитам да си възвърна загубеното. Колкото се може по-скоро.
— Ах, Арджуманд! — Анжелик се почувства по-добре, приведе се и го докосна. — Прости ми, извини ме за думите ми, не бях права. Съжалявам. Просто… прости ми.
— Не го взимай присърце. Не забравяй, че съм лекар и наистина разбирам какво ти се струпа на главата. Бях се подготвил да ме посрещнеш по-зле. — Хоуг разчупи печата и отвори писмото: — Тес ми нареди да постъпя така. — Вътре имаше още един плик. На него пишеше само: „Анжелик“. — Става, нали? Аз предложих този компромис.
— Ти?
— Да.
— Знаеш ли какво ми пише?
— Не. Кълна се в Бога. Да изляза ли?
Анжелик не можеше да откъсне очи от писмото. След малко поклати отрицателно глава и той отиде до прозореца, за да не я притеснява, дръпна завесите и се загледа навън в нощта. Собственото му сърце биеше лудо.
Анжелик се подвоуми, но накрая отвори писмото. Никакви поздрави. Никакво име.
„Не мога да ви простя това, което сторихте на сина ми. Сигурна съм, че по повеля и насърчение от баща си сте хвърлили око на моето момче и сте го подмамили да се ожени за вас, по какъвто и да е начин. Уверена съм, че «бракът» ви със сина ми е невалиден. «Тази венчавка» ускори смъртта му, уверена съм в това — смъртният акт го доказва. В същия момент адвокатите на компания Струан подготвят писмена заповед за спешно завеждане на дело пред Върховния съд в Хонконг. Дори да носите дете от сина ми, това няма да промени хода на делото и детето ще бъде обявено за извънбрачно.
Не зная как да ви се отблагодаря за скъпоценните сведения, предадени ми по ваша подбуда от един общ познат. Ако се окаже, че документите му са действителни, в което не се съмнявам, аз и Търговската къща ще бъдем задължени на вас и на този човек за неоценимата ви в известен смисъл помощ. Това, че той определи една приемлива цена, като се има предвид скъпоценната информация, не ви засяга — вие не поискахте нищо и няма да получите нищо. Но вашият жест към паметта на сина ми и към бъдещето на Струанови заслужава отплата.
Как да излезем от това безизходно положение?
Ако има някакво решение, то следва да си остане тайна между нас — две неприятелки, каквито сме и ще бъдем, две жени.
Първо: ще ви помоля да окажете съдействие на доктор Хоуг, като му позволите да ви прегледа в необходимия момент, за да установи очаквате ли дете или не. Естествено доктор Бабкот или някой друг лекар по ваш избор също може да ви прегледа и да потвърди диагнозата.
Второ: нека изчакаме още един месец, за да сме сигурни, и тогава ще действаме. По това време адвокатското досие вече ще е пълно и готово за представяне в съда — не ви заплашвам, само ви уведомявам. Дотогава доказателствата на нашия познат частично ще бъдат приведени в действие. Понастоящем не виждам причини за несполука. Както вече ви писах по-горе, аз и Търговската къща сме ви задължени, тъй като вие сте го убедили да се срещне с мен.
Надявам се до това време с Божията помощ да излезем от затрудненото положение.
Тес Струан
Мисълта на Анжелик се мяташе между щастието и ужаса, между победата и поражението. Спечелила ли бе, или бе загубила? Тес Струан не й обещаваше нищо, но май размахваше маслинова клонка. Адвокатско досие ли? Съдилище ли? Свидетелска ложа ли? Анжелик пребледня, като си спомни предупреждението на Скай колко лесно ще бъде за противниковата страна да я обрисува като развратница без пукната пара, дъщеря на углавен престъпник и какви ли не още ужасяващи, изопачени истини. „Безизходно положение“ и „решение“ ли? Нима това не означаваше, че е спечелила частична победа?
„Едуард! Днес или утре Едуард ще ми каже! А също и господин Скай — той е умен и ще разбере. О, Господи, надявам се да разбере.“
Анжелик вдигна очи и видя, че Хоуг я наблюдава.
— О! Прощавай, бях забравила… — Тя машинално усукваше крайчето на ръкава си и неспокойно потропваше с крак. — О, искаш ли нещо за пиене? Ще звънна на А Со… извинявай, изглежда, че… — Анжелик с усилие изричаше думите, а той забеляза промяната и се запита дали не започва нервното й разстройство, което бе предвидил. Всички признаци бяха налице, пръстите й и нозете й се движеха неволно, лицето и бе придобило пепелив оттенък, зениците й се бяха разширили.
— Какво ти пише? — запита я нехайно.
— Ами… нищо особено, само да чакам, докато… — Думите й заглъхнаха и Анжелик втренчи поглед в пространството.