— Тя е същински диамант.
— Да — отвърна Джейми. Усети раздвижване в залата и се озърна. От отсрещния ъгъл му се усмихваше Морийн, заобиколена от мъже, сред които беше и Палидар. Джейми й отвърна с усмивка. Харесваше я, но все още бе втрещен от внезапното й пристигане и от смелостта й да предприеме такова страховито пътуване сама. „Какво, по дяволите, да я правя?“
— Чак да не повярва човек за погребението на Малкълм в Хонконг, а?
— Прав си, Дмитрий. Бих се обзаложил, че Тес нямаше да го стори. — „Какво ли крои тази жена? — запита се Макфей отново. — И какво ли е писала на Анжелик? Все още не съм имал възможност да я попитам, а по вида й не си личи нищо.“
Писмото на Тес до него хвърляше известна светлина.
„Скъпи Джейми,
Господин Горнт подробно ми разказа какъв добър приятел си бил за сина ми. Благодаря ти от все сърце. Но все едно, не мога да ти простя, че не се подчини на волята към задълженията му и не го придума да се откаже от ухажването на онази жена. Или поне да я сложи на място и да се върне тук; не мога да ти простя, че си му помогнал и поощрявал в тази глупост, особено след като изтъкнах най-подробно като причина неговото непълнолетие и че е тай-пан само на думи, но няма право да упражнява властта, докато официално не бъде въведен в длъжност. И че за мое голямо съжаление аз временно върша това.
От господин Горнт научих, че възнамеряваш да основеш собствена компания. Желая ти късмет и ти благодаря за дългогодишната всеотдайна служба. Що се отнася до търговията, Струанови няма да застанат на пътя ти. Прилагам полица за пет хиляди гвинеи. Предай най-сърдечните ми пожелания на твоята годеница. За мен бе удоволствие да се запозная с нея.
Лицето му светна при мисълта за толкова много пари. С тях можеше да основе компанията си, макар несъмнено да бяха недостатъчни, но пък му даваха необходимото време и облекчаваха по-нататъшната му работа с шоя. Но как ли щеше да процъфти дружеството без Накама-Хирага? Макфей го жалеше, а също и Тес. Разбираше я и й прощаваше, и то не заради парите.
— Какво казваш, Дмитрий?
— Имаш основание да си вириш носа. Твоята Морийн е изумителна.
— О, да! Така е.
— Ами Неми? — запита Дмитрий.
Усмивката на Макфей се стопи, отново го обзе безпокойство и той се обърна с гръб към вратата.
— Проклета история, Дмитрий. Уговорил съм си среща с нея тази вечер.
— Исусе, у Струанови ли?
— Слава Богу, не. В нашата… къщичка.
— Исусе, това се казва късмет. Ще отидеш ли?
— Да, защо не? Всемогъщи Боже, не зная… Когато Морийн изникна изневиделица… не че не я харесвам, ами още не мога да се съвзема.
— Сигурно, но изненадата е приятна, ти си късметлия. Виж какво, ние сме стари авери и можем да си говорим направо. Ако… ако решиш да се разделиш с Неми, да сложиш точка, ще ми съобщиш ли? Тя е добро момиче, забавна е и ни разбира приказката.
— Добре, ама… — Около Морийн избухна смях и отвлече вниманието им натам. А сетне — към Анжелик. — Хубавица е, нали? — обади се Джейми. — Имам предвид Анжелик.
Анжелик и Сър Уилям изчакваха Сергеев да се присъедини към тях. Тазвечерната й рокля и прическа бяха премислени отрано, съобразени с Тес и тази вечеринка, която щеше да стане първото им полесражение. Въпреки че нейната неприятелка не пристигна, Анжелик реши да не променя намеренията си, а въздействието върху околните й достави удоволствие. Бе решила да си сложи великолепния нефритов пръстен, който Малкълм бе поръчал от Хонконг. Украшението бе пристигнало с пощенския кораб една седмица след смъртта му и тя отново тайно бе избухнала в сълзи. Ако Тес присъстваше тук тази вечер, Анжелик нямаше да се двоуми. Но без нея не бе редно да го носи.
„Всъщност се радвам, че нея я няма — рече си французойката. — Слава Богу, че Варгас ме предупреди. Имам нужда от повече време да се подготвя за такъв двубой лице в лице… ах, време… Нося ли, или не нося дете от Малкълм…“
— Добър вечер, граф Сергеев — поздрави го Анжелик с любезна усмивка. — Благодаря ви за поканата.
— Винаги сте добре дошли. Вечерта излезе успешна благодарение на вас. Добър вечер. Сър Уилям. Познавате всички мои гости, освен новодошлата. — Настъпи внезапно затишие, всички ги наблюдаваха и сравняваха. Сергеев повика с ръка Морийн от кръга на обожателите й, сред които бе и Марлоу. — Госпожица Морийн Рос от Единбург, годеница на Джейми. Мадам Анжелик Струан.