Макфей с облекчение си взе шапката и палтото и отвори вратата.
— Радвам се, че ти е харесало.
— Ти си излязъл снощи, след като си пожелахме лека нощ.
Джейми се изчерви гузно:
— Да… ъъъ… да, излязох.
— Почуках ти на вратата, но никой не отговори. Исках просто да си поприказваме, защото не, ми се спеше. Ти каза, че си уморен.
— Ами, наистина се чувствах уморен, но после ми размина. Да вървим.
— Да, гладна съм. — По главната улица имаше малко хора. Времето беше лошо, морето неспокойно, а вятърът пронизващ. — В Глазгоу през този сезон е много по-неприятно. — Морийн весело го хвана под ръка.
— Права си, но студът скоро ще свърши и ще настъпи най-хубавото време. Тук пролетта и есента са най-хубави.
— Джейми дишаше далеч по-спокойно, тъй като промениха темата. — Пролетта и есента са най-хубави.
— В Йошивара ли беше? — весело го запита Морийн.
Прониза го ледена тръпка и му дойдоха наум хиляди отговори, като най-добрият от всичките беше: „Ако искам да ходя в Йошивара, по дяволите, ще ходя, не сме женени, но и да бяхме… нали ти казах, че не искам да се женя, поне засега, когато пред търговията ми се откриват възможности.“ Самонадеяно отвори уста да избълва всичко това, но неизвестно защо думите му прозвучаха сподавено и колебливо:
— Аз… ъъъ… да, ходих, но…
— Добре ли прекара?
— Виж какво, Морийн. Има някои неща…
— Зная всичко за Йошивара, моето момче, а също и какво им трябва на мъжете — рече тя простичко и мило. — Добре ли прекара?
Макфей се закова на място, потресен от ласкавия и глас и поведение:
— Аз, ами… предполагам… но виждаш ли. Мор…
— Студено е, мили Джейми. — Тя сърдечно го хвана под ръка, принуди го да тръгнат и продължи: — Добре, щом си прекарал хубаво. Защо не ми каза? Налагаше ли се да си измисляш, че си изморен?
— Ами, защото… — Пак му дойдоха наум десетки отговори, но от устата му излезе само: — За Бога, толкова е очевидно. Не исках… — Не можеше да й каже: „Не исках да те нараня, но имах определена среща, щеше ми се да видя Неми, а, от друга страна — не особено, не исках да научиш за нея и всъщност само се измъчих.“
Неми го бе посрещнала в най-хубавото си кимоно за спане. Малкото им убежище бе скромно. Тя бе приготвила ядене и саке, смееше се, изглеждаше щастлива и се държеше напълно учтиво:
— Хея, Джами-сан, радвам виждам! Чула добра вест от кораб. Ти жениш за дама от Шотланд, жениш, а?
Той се сащиса колко бързо плъзват новините.
— Откъде знаеш?
— Цяла Йошивара знае, ах! Важно, нали? — възкликна Неми възбудено. — След два дни аз в Голяма къща поклоня до земята, срещна скоро оку-сан твоя.
— А!
— Важно, Джами-сан. Кога жени? Важно, оку-сан приятел нее-го-сан, нали?
— Ти да не си се смахнала? — извика Макфей.
Неми го гледаше неразбиращо.
— Защо луд, Джами-сан? Оку-сан плаща сега, оку-сан плаща, Джами-сан, да? Важно оку-сан не…
— Така не се прави, за Бога.
— Не разбира, важно Неми отиде оку-сан…
— Ти си се побъркала!
— Не разбира — начумери се Неми, ужасена от заядливото му държане. Реши, че бягството е най-добрата защита от невероятното му поведение, и затова избухна в сълзи.
Неми избяга, преди Джейми да успее да я спре. Мама-сан не успя да я убеди да се върне, така че той, вбесен, тежко се запъти към вкъщи да подремне малко. „Всемогъщи Боже, Неми да отиде у Струанови, за да се срещне с Морийн! Морийн трябвало да плаща на Неми за в бъдеще? Било важно любовницата и съпругата да бъдат добри приятелки. Боже мой! Навярно не съм я разбрал.
Не, за проклетия, я разбра. Тя точно това имаше предвид.“
В крайна сметка бе отишъл в кабинета си още преди да съмне. „Дяволите да го вземат — руга Джейми цяла сутрин, — събраха ми се цели две булки да се препирам с тях.“
— Виж какво, Морийн, прости ми, че те излъгах — рече Макфей неубедително, — но… ами, не зная какво да кажа.
— Не го вземай присърце, стават такива неща — усмихна му се тя.
— А? Значи няма газ да пик… прощавай, значи не се сърдиш?
— Хич, моето момче, този път не — мило го успокои тя. — Докато не сме си поприказвали малко.
Джейми не долови заплаха в гласа и поведението и, тя все още нежно го държеше под ръка, но цялото му същество го предупреждаваше за опасност: „За Бога, дръж си езика зад зъбите, трай си.“