Разтича се да изпрати вестта с най-бързия кораб на славния компрадор Чжан, който им бе наредил да му съобщят незабавно, независимо от цената.
Кафето беше чудесно. То успокои стомаха й, дука й и премахна лекия оток. Едно от най-големите удоволствия на света за Анжелик бе сутрешното кафе, и то най-вече с кроасан и в присъствието на Колет в едно от най-изисканите кафенета на Шанз-Елизе, докато четеше последния брой на „Куп Сиркюлар“ и наблюдаваше минувачите.
„Първо на църква. Засега ще се преструвам, че нищо не се е случило — А Со няма да посмее да си отвори устата. На кого да съобщя най-напред? На Хоуг? На Андре? На Едуард? На господин Скай?“
Вече бе беседвала с Хевънли Скай. Според него нямаха друг избор, освен да изчакат, да видят какво ще направи Хоуг, а след него и Тес. Бе получил съвсем кратко писмо от нея:
„Уважаеми господин Скай,
Разбрах, че сте имали взаимоотношения със сина ми. Прекратете и се въздържайте да се намесвате в нашите дела — на сина ми и моите. Нищо добро няма да излезе от това.“
— Любопитно е подбрала думите — отбеляза Скай.
— Май си уплашен. Говориш така, сякаш си загубил.
— Съвсем не. В сегашното си положение можем само да изчакваме. Инициативата е в нейни ръце.
— Искам със следващата поща да помолиш адвокатите на Струанови за опис на имуществото на съпруга ми. — Хрумването бе на Андре. Той беше за незабавно нападение.
— С удоволствие, щом искаш да се озовеш в капана й.
— Какво?
— Най-добре е да се държиш като огорчена, онеправдана вдовица — почти дете, подлъгано от един настойчив мъж, — а не като лишена от средства алчна вдовица на богат съпруг — разпътен непълнолетен младеж, който е престъпил волята на майка си и се е оженил за обедняла дама със съмнителен произход… моля те, не се сърди. Само те предупреждавам в каква светлина ще бъдеш представена. Налага се да изчакаш, скъпа госпожо, с престорената надежда, че Тес ще се държи като разумно човешко същество. Помощ можем да получим само в един случай — ъъъ… само ако детето му е на път.
— Ами ако не е?
— Ще го обмислим, като му дойде времето.
— Да, но аз не разполагам с много време. Ще остана без пари.
— Бъди търпелива…
„Mon Dieu, търпелива! Тия мъже с тяхното търпение.“
Анжелик вече знаеше със сигурност, че не чака дете от Малкълм, затова захвърли всичките си планове, в случай че ще има бебе, и насочи изцяло вниманието си към новосъздалото се положение.
„Дали да не предприема незабавни действия срещу онази жена, не, по-късно, господин Скай е прав. Първо трябва да разбера какво възнамерява да прави тя. За тази цел ще ми се наложи да съобщя на Хоуг или на Бабкот. Хоуг ми връчи писмото й, значи трябва да кажа на него. Не ми се ще тия двамата да ме бърникат. Ще известя Хоуг. Веднага или по-късно да го сторя? Струва ли си да питам Андре или Едуард? Едва ли.
Щом няма бебе, животът ми се опростява. Възможността да се омъжа повторно се увеличава. Каквото и да става, имам нужда от защитник като всички момичета на тоя свят, от добър съпруг или в крайна сметка от какъвто и да е.
Какви са изгледите за бъдещето ми: нямам достатъчно пари да се върна в Париж и да се установя там. Нямам друг изход, освен споразумение със Струанови… не, не с компанията, а с онази жена. Дори и Едуард зависи от това. Той — най-вече. Без добро споразумение за мен и нейната благосклонност към сделките му интересът му към евентуалния ни брак ще се изпари. Справедливо е, защото моят ще се изпари още по-бързо. Той ме обича, а аз него не, макар много да го харесвам. Но ако и двамата не сме финансово обезпечени, връзката ни става безсмислена.
Всичко все се връща към тази жена, всичките ми мисли се въртят все около нея.“
Бе недоволна от себе си, че разсъждава хладнокръвно, логично, без да се вълнува, че просто оглежда въпроса от всички страни, както би сторила всяка благоразумна жена.
„Ще издържа един-два месеца, не повече, ако не дам още пари на Андре. Скоро сметките ми ще се стопят, а Албърт всеки момент ще получи заповед да ми спре кредита и да ме изгони. Просто отгатвам злобните й намерения. Както и да е, винаги мога да се преместя във Френската легация. Но и там няма да ми дават издръжка прекалено дълго.
Ами Сър Уилям? От къде на къде ще прави още нещо за мен? Единствено Андре е извън нейната власт и само той може да ми помогне. Бъди разумна, Анжелик, това е грешка! Щом Андре разбере, че парите ти са се стопили, никой не е в състояние да предскаже на какво е способен в отчаянието си. Току-виж, изпратил на Тес онова ужасно писмо или пък доказателствата за… за миналото. Той е закоравял циник и прекалено хитър, та да пази доказателството, че съм платила за лекарството с уж загубените обици. Ще се досети, че Тес ще му даде много по-малко пари, отколкото на мен. Въпреки това единствен той е достатъчно зъл, за да се пребори с нея. Едуард ще й излезе насреща, но не докрай. Няма да рискува «Ротуел-Горнт».