— След всичко, което се случи, е напълно разбираемо, Анжелик. Така е по-добре. И преди ти казах, започнеш ли да плачеш, ще се спасиш. Би ли ми казала кога започна?
Откъм носа отново засвири тръба.
— Какво става? Видях Сетри и останалите офицери да бързат нататък.
— Просто свирят „сбор“, нещо обикновено — не бой се. — Хоуг се озърна, за да се увери, че наблизо няма никого. — Благодаря ти, задето ми каза — засмя се лекарят неспокойно, — макар и малко неочаквано. Искаш ли да поговорим, докато яздим?
— Естествено — отвърна Анжелик, като много добре съзнаваше защо му съобщи. Направи го, защото бе срещнала Горнт, а и Хоуг й се оказа подръка. И защото вече искаше сражението да започне. — Дойде ми в неделя.
— Дори не зная какво да ти кажа — дали имаш късмет или не.
— Нито едното, нито другото — отговори французойката. — Такава бе волята Божия и аз се смирих. Мъчно ми е за Малкълм, а не за мен. Какво ще направиш сега: ще й съобщиш ли?
— Да, но първо съм длъжен да ти предам едно писмо.
Анжелик се сепна на свой ред.
— И през цялото това време си го държал при себе си и не си ми го дал?
— Тес ме помоли да ти го връча, ако не носиш дете от Малкълм.
— О. — Анжелик се замисли, призля й. — Ами ако чаках дете, тогава?
— Този въпрос вече е безсмислен, нали? — мило запита Хоуг.
Анжелик пребледня внезапно и това го разтревожи. „Момичето още не е вън от опасност, това е несъмнено.“
— Държа да знам.
— Помолиха ме да ти предам писмото, ако месечните започнат, Анжелик. Искаш ли вече да се прибираме? Ще ти го донеса у вас.
— Благодаря, но… ще те почакам да го вземеш… ще те почакам пред Струанови. — Французойката пришпори коня си напред, стигна до края на коридора, забравила за всички останали, но те я наблюдаваха. Внезапно й хрумна да направи още една обиколка в галоп, за да се отърси от уплахата. Пришпори, сръга го с колене и ръце и кончето пое направо навън от хиподрума.
Пред тях изскочиха двете островърхи църкви, оградата, Йошивара, сгушена зад нея, мостът и караулното. За момент спомените я върнаха към времето, когато бе препускала към тях, обхваната от паника след кървавото нападение на Токайдо, шапката й се бе загубила, дрехите й бяха разпокъсани, а тя самата — изплашена до смърт. Видението изчезна, щом задържа поводите. Сякаш всичко това се бе случило много, много отдавна. А сега се боеше от съвсем други неща. Жребият бе хвърлен.
Писмото на Тес гласеше:
„Сигурна съм, ще се съгласите, че любезностите помежду ни са напълно безсмислени.
Радвам се, че не чакате дете от сина ми. Това опростява нещата. Съвсем не приемам, нито признавам «брака», нито пък някакви законни претенции от ваша страна към моя син. Когато получите това писмо, в живота на Търговската къща ще е настъпила нова ера или пък тя ще бъде на ръба на фалита. Ако стане първото, то ще се дължи частично на това, че изпратихте при мен онзи човек.
Като възнаграждение за това ще вложа в Английската народна банка под попечителство сума, която ще ви осигури доход от две хиляди гвинеи годишно. Стига в замяна в срок от трийсет дни, смятано от днес (когато неразположението ви е било установено), да ми подпишете клетвена декларация за следните условия:
Първо: че се отказвате завинаги от всякакви претенции, които вие или ваш представител би могъл да предяви към несъществуващото имущество на сина ми. Сама разбирате, че като непълнолетен и законно неупълномощен да поеме длъжността тай-пан той не е притежавал никакво състояние.
Второ: че се отказвате от правото си и приемате никога да не използвате титлата «госпожа Малкълм Струан» или каквато и да било нейна разновидност. (Предлагам ви, за да спасите престижа си, да разгласите, че с неохота сте решили да се подписвате така, но сте осъзнали, че според вашата католическа вяра и църква не сте сключили законен брак. Аз самата бездруго не намирам церемонията за действителна.)
Трето: че кракът ви никога повече няма да стъпи в Хонконг, освен за транзитно прехвърляне на кораб, нито че ще искате да се срещаме, да ми пишете или да поддържате какъвто и да било контакт с мен и роднините ми за в бъдеще.
Четвърто: че клетвената ви декларация, официално заверена от Сър Уилям Ейлсбъри, на НВ посланик в Япония, ще ми бъде връчена тук, в Хонконг, чрез доктор Хоуг като поръчител до четиринайсети февруари — приблизително след около трийсет дни, смятано от днес, деня, в който е установено, че неразположението ви е започнало.