А то ето какво излезе.
— Не разбирам.
Вятърът въртеше листата в нозете му. Дълбоко нещастен, Филип се сгуши в палтото си. Нощта му се стори още по-тъмна отпреди. Въздъхна тежко и пое по виещите се пътеки. Неочаквано някакъв самурай едва не се сблъска с него.
— Всемогъщи Боже, Накама! — извика Тайърър.
Хирага посегна към меча си и Филип реши, че с него е свършено. Но мечът си остана наполовина прибран в ножницата, а очите на самурая се вторачиха в него над мушката на пистолета…
— Недей — спря го Тайърър със задавен от вълнение глас, — не съм… не съм въоръжен.
Той вдигна ръце, като че се предава, и застина на мястото си. Проклинаше се за собствената си глупост и примря, когато Хирага отново тикна меча в ножницата.
— Тайра-сама, няма раня теб. Аз мисли враг. Ти си приятел. — Хирага се усмихна и му протегна ръка.
Объркан, Тайърър се ръкува с него и чак тогава избухна:
— Какви ги вършиш? Мислехме, че си избягал в Йедо. Какви са тези приказки, че си бил ронин? Налага ни се да те предадем на Йоши. Знаеш ли, че той те дебне — господарят Йоши?
— Не тук! — предупреди го Хирага и го хвана под ръка. Тайърър усети желязната му хватка. — Ела с мен.
Направи му знак да мълчи и го поведе из цял лабиринт от пътеки, до такава степен преградени една от друга с жив плет, че Тайърър напълно загуби представа къде се намира. Най-сетне се озоваха пред малка къща. Вятърът злобно ръфаше тръстиковия покрив и виеше в гредите.
Хирага му даде знак да се качи на верандата, изу си обувките, изчака, докато Тайърър стори същото, и го набута вътре.
— Влиза, моля.
Плувнал в пот и безропотен, Тайърър се подчини. Нямаше как да избяга. Забеляза, че Хирага предпазливо се озърна да види дали не са ги проследили. Шоджи се затвори зад тях. Една притулена свещ мъждиво осветяваше вътрешността на най-обикновена едностайна къща с мъничка баня. Свещта закана и едва не угасна от течението.
— Седни! Моля. Сега кажи отново, но не бързо, с глас тих. — Хирага заплашително измъкна късия меч от пояса си и го сложи на татамите до себе си. — Така?
Тайърър се опита да прикрие уплахата си и въпреки умората му разказа за Йоши и Абе, за убийството на Утани и как те всички смятали, че Хирага отдавна е избягал някъде другаде.
— Длъжни сме да те предадем на Йоши, на стражите при портата. Капитан Абе се върна в Йедо, и… как да те наричам — Накама или Хирага?
— Както иска, Тайра-сама.
— Значи Хирага тогава, нали това е истинското ти име?
— Така ми викат. Но японците имат много имена — едно при раждане, друго на седем, трето като възмъжеем и си вземаме още някое, ако искаме. Аз съм Накама или Хирага, твой приятел.
— Приятел ли? — горчиво рече Тайърър, забравил за страха си. — Тогава защо не си ми казал, че си убиец. Ти си убил Утани, убил си го, нали?
— Да, той мишена, много лош човек. Йоши друг. Тук не Англия, Тайра-сама, не Англия. Тези лоши хора Бакуфу крадат власт от Император, те потисници.
Хирага сериозно се зае да обясни, доколкото може, за шиши и тяхната борба да премахнат тираничните управници. Искреността му бе очевидна.
— Ние иска дадем Нипон пак на Император, направи управление справедлив за цял народ.
Под „цял народ“ Хирага имаше предвид самураите, но Тайърър реши, че става дума за цяла Япония. И докато го разпитваше, запленен от уникалната възможност да надникне в потайните дела на Нипон и на японската душевност, все повече се убеждаваше, че доводите на Хирага имат основание. Трябваше просто само да си припомни английската история и народната борба за отхвърляне на „свещеното право“ на кралете, както и управлението на деспотите, за да изпита все по-силно и по-силно съчувствие. Без труд си припомни с цената на колко човешки живота бе създаден парламентът и управлението на народа за народа: една кралска глава, убийства, революции, метежи, смърт, преди да разцъфтят Британското кралство и британският мир.
Филип си спомни и какъв дълг има към този човек и унило рече:
— Въпреки това не виждам какви са изгледите ти за спасение. И моите, и твоите хора ще те заловят веднага, щом те видят. С нищо не мога да го предотвратя.
— Едно нещо, да, можеш направи, помогнеш мен. Помогни на кораб, на кораб за Англия.