Пияният град се намираше на юг от селото и от Колонията, а Йошивара бе разположена изцяло на юг от Пияния град. Пръв Ори, а след него Кацумата и Хирага бяха определили къде да натикат взривните устройства така, че вятърът от юг да ги раздуха пред себе си и те да погълнат всичко по пътя си.
Такеда зарови раницата в бурените и скри една от бомбите с къс фитил до разнебитен склад, а втората — зад някаква колиба. Нахвърля боклук върху димящите фитили. Както се бе затирил за последните бомби, му се наложи да се скрие край купчина смет. Откъм селото се задаваше войнишки патрул, който правеше нощната си обиколка. Пътят му започваше от Британската легация, минаваше по Хай стрийт през селото, през Ничията земя, прекосяваше Пияния град и отново завиваше по главната улица. Това ставаше два пъти на нощ. Доближиха се на трийсетина ярда от него и спряха на завет до склада да изпушат по цигара и да се облекчат.
Такеда изруга, прилепен към земята. Откак бе запалил първия фитил, бе минало повече време, отколкото бе необходимо, за да изгори три четвърти от една свещ.
— Добър вечер, Хиноде. Извини ме, че закъснях.
— Добър вечер, Фурансу-сан, ти никога не закъсняваш. Никога не грешиш. — Тя му се усмихна: — Ще пиеш ли саке?
— Ако обичаш.
Андре се настани срещу нея и я загледа как му налива. Бе пъхнал крака под масата, където малък мангал затопляше въздуха. Един пухен юрган, подпъхнат зад тях, задържаше топлината. Изглеждаше по-изящна от всякога, косата й, лъскава като черен кехлибар, бе привдигната с декоративни игли, устните й бяха съвсем леко начервени и изискано бе отдръпнала ръкавите си от шишенцата.
Тази вечер Хиноде бе облякла кимоно, което Андре не бе виждал преди. Крайчето на тънкото долно кимоно се подаваше съблазнително. Хиноде с поклон му поднесе чашата, а след това за негова огромна изненада наля и на себе си от друго шише с топло саке. Неговото питие бе студено по вкуса му. Хиноде пиеше рядко.
Тя вдигна чашата си с особена усмивка.
— А ta sanie, cherie, je t’aime — Хиноде се опитваше да подражава на произношението му, както я бе учил той.
— А ta sante, cherie, je t’aime — отвърна Андре с болка в сърцето, защото не вярваше, че е така — пък и защо да го обича?
Те се чукнаха и тя пресуши своята чаша, леко се задави, но незабавно наля на него и на себе си. Отново със същата особена усмивка Хиноде вдигна чашата си, за да се чукнат. Пак ги пресушиха и тя наля още веднъж.
— Mon Dieu, Хиноде, внимавай! — засмя се Андре. — Не си свикнала със сакето. Внимавай да не се напиеш!
— Моля, Фурансу-сан, тази вечер е особена. Пий и се весели, моля те. — Този път тя отпи малка глътка и го погледна над ръба на чашата със светнали и бляскави в потрепващите пламъчета на свещите очи, чийто поглед за него винаги си оставаше неразгадаем и винаги го смущаваше — той бе част от нейното обаяние.
— Защо по-особена, Хиноде?
— Днес е Сей-джи-но-Хи — Ден на пълнолетието, празник за всички, които са навършили двайсет години. Ти навършил ли си двайсет години? — запита Хиноде щастливо, а после посочи голяма свещ на масата. — Заради теб посветих тази свещ на бога на моето село Уджигами. — После махна с ръка към вратата. Точно над нея бе прикрепен букет от борови клонки и бамбук.
— Това е Кадамацу и символизира постоянството. — Усмихна се свенливо, наля и отново си изпи чашата. — Надявам се, че нямаш нищо против.
— О, не, благодаря ти, Хиноде — отвърна Андре трогнат.
Преди няколко седмици бе открил, че тя има рожден ден, и й бе поднесъл ледено шампанско и златна гривна. Хиноде смръщи носле от мехурчетата и заяви, че е чудесно, но отпи чак когато той настоя. Андре довърши бутилката почти съвсем сам и през тази нощ я люби неистово.
Откак бяха заедно, той бе забелязал, че тя приема бурните му ласки и му отговаря със същото, така че в крайна сметка и тя като него се отпускаше като изцедена. Но доколко всъщност се наслаждава Хиноде на съвкупленията им, Андре не можеше да проумее. Нито пък можеше да се наслади сам и да се успокои, без да е сигурен дали тя просто не се преструва. За Андре Хиноде се бе превърнала в загадка. Бе убеден, че все някога ще я разгадае. Изискваше се само търпение, и толкова. Щом откриеше какво се таи зад фасадата на тази тайна, сношенията им и неистовата му неутолима страст щяха да се уталожат и той най-сетне щеше да се сдобие с покой.