— Не.
Хиноде въздъхна дълбоко. Покорно му се поклони. Нещо в нея бе изгаснало. Взе една влажна и една суха кърпа и коленичи до леглото.
— Ела, господарю.
Андре я наблюдаваше навъсен и плувнал в пот.
— Съгласна ли си?
— Да. Съгласна съм. Щом е такава волята ти.
Той взе ръката й. Тя я остави в неговата.
— Наистина ли си съгласна?
— Щом така желаеш. Да бъде според волята ти — отвърна тя със съвсем лека тъга.
— И никога повече няма да ми искаш ножа?
— Съгласна съм. Няма да се повтори, щом е такава волята ти, Фурансу-сан. — Гласът й бе нежен, лицето умиротворено, променено и все пак същото — по него пробягваха сенки на тъга. — Моля, нека спрем вече. Стига толкова. Обещавам никога повече да не те моля. Прости ми.
От плещите му сякаш се смъкна планина.
— О, Хиноде, je t’aime — благодаря ти, благодаря ти — рече Андре с пресеклив глас, — но, моля те, не тъгувай. Je t’aime, благодаря ти.
— Моля те, не ми благодари. Такава е волята ти.
— Моля те, не тъгувай, Хиноде. Обещавам ти, че всичко ще бъде прекрасно. Обещавам ти.
Тя кимна полека. Неочаквана усмивка огря лицето й и прогони тъгата й.
— Да, и аз ти благодаря. Вече ще бъда весела.
Изчака го да се избърше и отнесе кърпите. Той я проследи с поглед. Наслаждаваше се на своята и на нейната победа. Тя отиде с леки стъпки в съседната стая и се върна с двете им шишенца със саке. Предложи му с нежна усмивка:
— Да пием от тях, по-добре е, отколкото от чашите. Моето питие е горещо, а твоето е студено. Благодаря ти, задето откупи договора ми. А ta same. Ах, со ка Je t’aime. — Тя пресуши шишенцето си, леко се задави, после се засмя и изтри брадичката си. — Много вкусно беше, много вкусно. Ела в леглото. Ела в леглото, Фурансу-сан, иначе ще настинеш.
Прекрасният вкус на питието го освежи и премахна усещането за витаеща наоколо смърт. Андре бавно я отви. Жадуваше я страстно.
— Моля, никога вече на тъмно, моля?
— Щом така искаш. Само когато спим?
Изпълнен с благодарност, той й се поклони с глава до футоните. Чувстваше се като прероден. Благодари й и легна до нея. Изгаряше от желание. Протегна ръка.
— Ах, Фурансу-сан, нека първо си починем, моля те? — запита го тя нежно като никога. — Изтощих се от толкова страсти.
Андре едва сдържа бурното си разочарование, което без малко щеше да премине в ярост. След няколко мига й отговори колкото се може по-нежно:
— Разбира се. — Без повече да я докосне, легна по гръб.
— Благодаря ти, Фурансу-сан — прошепна Хиноде уморено. — Моля те, би ли намалил лампата, искам да поспя малко, съвсем малко?
Андре се подчини и отново се излегна. Слабините му бяха изтръпнали от превъзбуда.
В тъмното Хиноде се почувства доволна, както не се бе чувствала от години — от времето, преди да почине съпругът й, когато живееха в малката си къщичка в Йедо заедно със сина си. Момчето вече бе на сигурно място при баба си и дядо си, признато и защитено. Възпитаваха го като самурай.
„Лошо постъпи Фурансу-сан, дето не ми даде ножа, както бе обещал. Достойно за презрение. Но нали е гай-джин и не може да му се вярва. Както и да е, знаех си, че няма да удържи на думата си, докато аз удържах на своята. Въпреки обещанията на Райко. Той е лъгал, когато е подписвал, както ме излъга и тя. Няма значение, няма значение. Знаех си, че и двамата са лъжци.“
Японката се усмихна широко. „Старият билкар обаче не ме излъга. Вкусът на сакето не се промени, не усещам нищо, но смъртта се разлива по жилите ми и ми остават само няколко минути в този Свят на сълзите.
На мен, а и на Звяра. Той си го избра. Не удържа на думата си. Така Нечистия ще си плати, задето ме измами. Не ще му се удаде да излъже някоя друга жена. И ще иде в отвъдното неумиротворен!“
Андре дочу тихия й странен смях и се размърда.
— Какво?
— Нищо. По-късно ще се посмеем заедно. Вече никога няма да сме на тъмно, Фурансу-сан. Край на тъмнината.
Хирага удари с юмрук по татамите, изнервен да чака Акимото. Излезе в бурната нощ и пое с тежки стъпки към портичката в стобора. Оттам се насочи към къщата на Такеда, но отначало сбърка накъде да завие. На верандата се спря. Отвътре долиташе хъркане.
— Акимото, Такеда — тихо извика той. Не смееше да отвори шоджи без предупреждение, защото всички те ставаха опасни, когато ги изненадат.