Болд не отговори нищо. Огледа мястото, на което бе паднало момичето.
Мълчанието му се стори твърде многозначително за Ла Моя. Той разгледа внимателно синия контур и ревизира мнението си.
— Естествено, всичко зависи от това дали е била обърната с лице, или с гръб към него, когато я е зашеметил.
— Да, така е.
— Ако е била с гръб… да! Прави няколко крачки и се свлича на земята. Но ако е била обърната към него… — Ла Моя продължи да обикаля из стаята.
Болд завърши изречението му вместо него.
— Това означава, че тя може би го е пуснала вътре доброволно.
— Момичето затваря вратата, онзи тип изчаква около минута, за да се увери, че са сами, и тогава я зашеметява. Тя пада на земята.
Болд не се намеси и този път. Остави бившия си подчинен сам да си изясни нещата.
Ла Моя продължи.
— Извършителят тръгва да търси детето — това при условие, че все още не е знаел къде се намира детската стая. — Погледна към Болд, опитвайки се да получи някаква подкрепа. — Ама ти наистина добре имитираш Марсел Марсо.
— Нямаш нужда от мен, Джон. Това е, което се опитвам да ти кажа.
— Значи дойде само за да ми угодиш?
— Не, дойдох, защото исках да сравня онова, което бях прочел в предварителните доклади, с нещата, които бих могъл да намеря на сцената на престъплението. Анализ, сравнения. Онова, което Бюрото ни е казало, или пък е премълчало в предварителните си доклади, ми дава информация не само за заподозрения. То ми позволява да преценя до каква степен федералните са готови да ни се доверят, разкрива ми начина, по който работи Флеминг. — Той замълча за миг, а после додаде: — Къде е било малкото момченце през цялото това време?
— Залепено пред телевизора?
— Може би — съгласи се Болд.
— Скрито в някой ъгъл?
— Далеч по-вероятно.
Двамата бавно и внимателно обиколиха къщата. Бяха правили това десетки пъти по време на не едно разследване.
— Когато разследваме убийство, е по-различно — отбеляза Ла Моя. — Там всичко е приключило преди намесата ни. Ние, разбира се, пак работим под огромно напрежение. Но не е същото. Девет деца.
— Вече са десет — поправи го Болд.
— Къде, по дяволите, са техниците от лабораторията… — изпъшка Ла Моя.
Двамата огледаха всекидневната, надникнаха в първата спалня, но откриха детското легло във втората.
Болд остана до вратата. Ла Моя тръгна към кошарката и усети, че нещо изхруска под краката му.
— Задръж! — възкликна той и отстъпи назад, притеснен, че може би неволно е съсипал евентуална улика. Започна да опипва килима бавно и внимателно. Накрая намери парче дебело стъкло с размерите на малка перла. Вдигна го към светлината, за да може и Болд да го види. — Дебело е. Квадратно. Може би има синкав цвят.
— Колко е дебело?
— Може да е от оловен кристал или пък онези мексиканските чаши — сините. Не е стъкло от прозорец или от някакъв домакински уред. — Той прибра парченцето в найлоново пликче, внимателно го маркира с датата и мястото, на което е било намерено стъкълцето, но през цялото време не преставаше да се пита дали би постъпил по същия начин, ако Болд не надничаше зад рамото му. — Вероятно не е нищо важно — отбеляза той. — Родителите сигурно ще знаят какво е. — Даде си сметка, че сега, когато Болд беше заедно с него на местопрестъплението, той оглеждаше обстановката по по-различен начин и мълчаливо се запита дали това не бе причината, поради която така отчаяно бе настоял Болд да го придружи. — Идваш ли? — попита го Ла Моя.
— По-добре да остана тук. Няма да пускам никого, докато не дойде Бърни.
Ла Моя прибра пликчето в джоба си, наведе се над креватчето и зърна някакъв предмет, който лежеше по средата му — там, където би трябвало да се намира телцето на малката Ронда Шотц. Почувства силна болка в гърдите.
— Сержант?
— Жълтото петно? — попита Болд. — Виждам го оттук. Намира се приблизително на височината на коленете ти. Ще накарам Бърни да вземе проба и да го анализира в лабораторията.
— Не, в леглото — рече Ла Моя, после се отдръпна назад и видя петното от жълт прашец по страничната стена на креватчето. — Струва ми се, че е детска свирка. Една от онези евтини свирки, които продават във всеки магазин.
— Е, това поне обяснява защо са го нарекли по този начин — отбеляза Болд. — Още една малка подробност, която федералните са пропуснали да споделят с нас.
— Шибан знак за запазена марка? И ние на тяхно място не бихме го споделили, Джон. — После додаде: — Знаеш ли, само защото Хил иска да се съревновава с Бюрото…