— На компютър според Том. — Тя се усмихна насила. — Странно, че и двамата намирате тази подробност за важна, нали? Спомням си, че той спомена за този компютър. А на мен ми се стори толкова странно, че това има някакво значение за него.
Гласът на Болд предрезгавя.
— Трябва да поговоря с Том за този случай.
— Казах му, че трябва да разговаря с теб, че не може да позволи тази лудост да продължи, но той заяви, че Пени е най-важната за нас, че той се бил продал на дявола, за да я спаси, и сега нямал никакво намерение да провали всичко.
Болд не беше сигурен, че притежава куража да стори онова, което бе направила Кони Баулър — да си върне Сара у дома, а след това отново да подложи живота й на риск.
— Онова, което преживяхме… ами, ти знаеш, нали? — Следващите й думи прозвучаха като изявление. — Ти най-добре от всички останали можеш да ни разбереш. Ето защо се опитах да убедя Том. Ако изобщо бихме могли да се доверим на някого… — Тя отново се просълзи и този път заговори на Болд бащата… родителя. Гласът й беше силен и искрен. — Никой не би трябвало да преживява онова, през което преминахме ние. Това трябва да спре. — Приковала поглед върху лицето му, тя сякаш мълчаливо го умоляваше да я разбере. После се изправи, избърса сълзите си и посочи дебелия плик.
— Най-отгоре съм написала един адрес. Изпрати ми го обратно като свършиш. Той все още се рови из материалите от време на време.
Болд й предложи да го изчака да преснеме материалите. Идеята й допадна. Болд я остави в кабинета си и се зае да копира документите — действие, което му напомни как само преди няколко дни бе преснимал дневника на специалния отряд, който бе отмъкнал от бюрото на Ла Моя.
Ако той не предприемеше никакви действия, ако позволеше на Гайдаря от Хамелин да продължи с похищенията, Сара по всяка вероятност щеше да им бъде върната жива и здрава. Тази възможност го измъчваше, но страхът му мигновено бе изместен от образа на Баулър, прегърнал пълната чаша с уиски. Пени беше спасена, но баща й бе загубен навеки. И семейството бе разбито.
42.
Квартирата на вашингтонския клон на ФБР, разположена в новата федерална палата на Сиатъл, ухаеше на ароматизиран дезинфектант, който Дафни Матюс обикновено свързваше с лекарски чакални. Миризмата я отвращаваше, защото й напомняше за един разпространен тип ароматизатори за коли под формата на малко зелено борче, които се окачваха на огледалото за обратно виждане или някъде в багажника — миризма, която се бе запечатала в паметта й вовеки веков. И която я подтикваше да се обърне и да побегне навън. От нея се очакваше да подмами един от агентите на ФБР и да изкопчи от него информацията, която Бюрото все още не бе предоставило на полицейското управление на Сиатъл.
Сериозна задача. Интервенцията в делата на Болд бе протекла успешно. Болд — а заедно с него и Сара — вече разполагаха с пълната подкрепа на цял екип от компетентни и изключително лоялни индивиди, твърдо решени да направят всичко, за да спасят момиченцето.
Като офицер за разузнаване на Флеминг Кей Калиджа имаше неограничен достъп до източниците на Бюрото, което я превръщаше в техен безценен съюзник. Дафни пристигаше без предварителна уговорка, като по този начин лишаваше Калиджа от възможността да се подготви по някакъв начин за посещението й. Оставиха я да чака десет минути в малката чакалня. Зад бюрото на дежурната администраторка висяха снимки на президента, на директора на ФБР и на действащия в момента федерален агент за изпълнение на специални задачи във вашингтонския клон на ФБР.
Калиджа застана на обезопасената врата, поздрави Дафни и се извини за закъснението. Дафни я последва.
— Тук не разполагат с много кабинети за агенти, пристигнали от централата. В момента сме трима в една стая.
Покани Дафни в един малък и задушен кабинет и затвори вратата след себе си.
— Те, разбира се, не ни обичат… местните агенти. Не искат хора от Вашингтон да им се мъкнат тук и да им казват как да си вършат работата. На пръв поглед работата си тече както обикновено, но неодобрението им се усеща във въздуха. Седни, ако успееш да намериш свободно местенце. — Край стените на кабинета бяха подредени библиотечни шкафове, отрупани с папки, върху които бе изписано ФБР.
Дафни и Калиджа седнаха една срещу друга от двете страни на бюрото.
Дафни се опита да прикрие с лъжа истинските си намерения.
— На мен ми възлагат всички задачи, при които не се изисква кой знае какъв ум — задачи, които не биха се осмелили да възложат на някой от мъжете офицери в управлението.