— Можеш да си сигурна, че и тук е същото — съчувствено изрече Калиджа.
— Смятат, че не сме в състояние да използваме мозъка си — продължи Дафни с надеждата да намери обща тема за разговор.
— Само че през повечето време изобщо не мислят за мозъка ни — додаде Калиджа. После се разсмя. Шията й беше дълга и изящна. От нея би излязла добра манекенка.
Дафни погледна жената в очите и рече:
— Забелязала ли си колко бързо идеите ти биват узурпирани от някой друг? Винаги настъпва един момент, в който заслугите неотменно се приписват на останалите.
Специален агент Кей Калиджа не отмести поглед. Очевидно разбираше чудесно, че Дафни е дошла при нея за услуга. Дафни постави на бюрото пред Калиджа рисунката на татуировката, възпроизведена от Томпсън.
— Във вашите архиви и компютри се съхранява информация за всякакви рисунки и телесни татуировки, нали?
Калиджа докосна с ръка фотокопието.
— На лявата ръка. Под лакътя.
— Неговата? — Калиджа почти изкрещя последната дума. — На Гайдаря от Хамелин?
Дафни кимна.
— Ако излезе нещо интересно, двете заедно ще съобщим информацията на оперативката в четири часа. Ако действаме съвместно, никой няма да може да ни отнеме случая. Всички говорят за сътрудничество, но не правят нищо за осъществяването му. — Тя замълча за момент. — Какво е твоето мнение?
— Искаш да кажеш, че предлагаш да скрием тази информация от собствените си колеги? — Калиджа очевидно се боеше от подобно решение. Флеминг не беше за подценяване. — Откъде взе тази рисунка?
— Ще запазим информацията за себе си, докато сме наясно дали тя ще ни превърне в глупачки, или в гении. — Дафни цялата се изпоти.
На лицето на Калиджа бавно се изписа доволна усмивка, озари очите й, придаде й вид на далеч по-младо и невинно привлекателно момиче.
— Може да се добера до нещо днес след обяд. Най-късно утре — заяви Калиджа. Очите й блестяха от вълнение.
Дафни се облегна назад и се отпусна. Беше постигнала точно онова, за което бе дошла.
43.
В сряда сутринта Карли Китридж се събуди преизпълнена с вълнение заради волейболния мач, който щеше да се играе по-късно същия този ден. Изскочи от леглото в момента, в който чу тихия хленч на Труди. След хленченето обикновено идваше задавеният плач, последван от силен рев — признак за глад, а Карли се стараеше, доколкото бе възможно, да избягва този последен стадий.
Къщата, в която живееха, беше мъничка, но имаше прекалено голяма баня и Карли държеше бебешката люлка в банята редом с ваната, точно под прозорците с бежови пердета, които гледаха към моста Уолингфорд. Тя разви одеялцето и го остави настрани, като не спираше да бъбри на малката Труди и да обсипва с целувки челцето на петмесечното бебе, изумена за кой ли път от меката кожа и от сладката бебешка миризма.
Точно преди нетърпението на Труди да премине в протестен писък, майка й я взе на ръце и силно я притисна към себе си. Разтвори халата си и незабавно поднесе едната си гърда към устата на дъщеря си, която лакомо я засука. Кърменето не представляваше никакво усилие за Карли, но тя всеки път си припомняше колко неестествено бе й се струвало то в първата седмица след раждането на Евлин и си даваше сметка колко далеч бяха стигнали те като семейство. А с Труди всичко вече й се струваше като втора природа — по-просто и естествено от всичко останало.
Карли бързо погледна през рамо — изпита неприятното чувство, че някой я наблюдава. Отдаде го на факта, че седи с разголена гръд — все още се срамуваше да кърми бебето пред други хора.
Труди продължи да суче лакомо, а Карли бързо слезе по стълбите в сутрешния полумрак, влезе в детската стая и смени памперса на бебето. След това влезе в кухнята и извади от хладилника шише с бебешко мляко. Осветлението в кухнята се включи автоматично, окъпа я в ярка бяла светлина и засили чувството й на уязвимост.
Карли пусна малко топла вода, за да затопли шишето, и механично премести Труди на дясната си гръд. Не искаше да отбива бебето — кърменето й носеше истинска наслада, но кърмата й се бе оказала недостатъчна и тя трябваше да дохранва бебето с шише. Планът й предвиждаше да отбие Труди напълно точно преди започването на летния шампионат. Нямаше смисъл да ходи цяло лято с уголемени и болезнени гърди.
Нагласи радиото на станция, по която излъчваха лека рокмузика, вдигна Труди и я изчака да се оригне, докато слушаше песен на Бийтълс. След това настани Труди в люлката, сложи си чифт бельо, шорти, къси чорапи и стегнат сутиен за джогинг. Беше си купила тениската, с която бягаше, от университетската книжарница. Когато слънцето се показа на хоризонта, Карли занесе Труди на горния етаж и събуди Дейвид. Подържа детето докато Дейвид се разбуди напълно, а когато се увери, че Труди вече е в сигурната прегръдка на баща си, Карли изтича навън. Обгърната от свежия утринен въздух, тя се почувства изпълнена с живот и енергия, но през цялото време не можа да се отърве от неприятното и натрапчиво чувство, че някой наистина я наблюдава. Денят, който им предстоеше, щеше да се изниже неусетно и важният мач щеше да започне преди да са се усетили.