Лу Болд пренебрегна обаждането на художника Томи Томпсън, защото сметна, че той просто се опитва да получи парите за работата, която бе свършил. Томпсън, който в момента работеше на свободна практика, но бе бивш служител на полицейското управление, чудесно знаеше, че трябва да минат от четири до шест седмици, преди да получи чека си. Болд бе убеден, че Томпсън просто се опитва да ускори процеса, като окаже известен натиск.
С неохота обаче трябваше да обърне внимание на повторното му обаждане, защото в съобщението този път фигурираше думичката спешно. Ако Томпсън бе решил да се възползва по някакъв начин от приятелските им отношения, Болд щеше да му даде да се разбере, но едновременно с това съзнаваше, ме за него е въпрос на професионална етика да отговори на обаждането му.
— Ти или ставаш немарлив, или започва да те мързи, или пък и двете заедно — заяви Томпсън в момента, в който чу гласа му.
— Пуснах рапорта за изплащане на сумата в момента, в който се върнах в управлението, Томи. Ти свърши страхотна работа с оная татуировка. Ако зависеше от мен, щях да ти платя още тогава.
— Изобщо не става дума за моя чек. Имам предвид твоята неспособност да прикриеш следите си и да си подсигуриш задника.
Болд моментално схвана подтекста на казаното — бил е проследен до острова Вешън при срещата му с Томпсън — и стомахът му се сви от страх. Гайдаря от Хамелин го бе предупредил, че от него се очаква да отклони разследването, а не да работи за събиране на нови улики и доказателства. Усети слабост в гърдите си, главата му сякаш изведнъж се изпразни, започна да му се гади. Ако Гайдаря от Хамелин бе научил за Томпсън, това означаваше, че Болд доброволно бе пожертвал собствената си дъщеря.
— Някой се е свързал с теб? — Болд почти крещеше в слушалката, обхванат от силна ярост към самия себе си, загдето бе допуснал това да се случи. През онзи ден на ферибота нито веднъж не се бе сетил да провери дали не го следят.
— По-скоро приличаше на разпит — отвърна Томпсън. — Бях посетен от един син костюмар на име Хейл. Дънкин Хейл. Познаваш ли го?
— Познавам го — потвърди Болд.
— Прояви интерес към някои птици.
— Като орли например?
— Бързо схващаш.
— Показа ли му рисунката? — отчаяно попита Болд.
Отговорът на Томпсън преливаше от сарказъм.
— Не. Казах му да си гледа работата. Постъпвам по този начин с всеки федерален агент, който реши да почука на вратата ми.
— Ако исках това да се разчуе — напомни му Болд, — щях да накарам някой от щатните служители да изготви рисунката.
— Нали? Та нали аз съм обучил всичките хлапета, които в момента работят при вас. И двамата чудесно знаем защо реши да предприемеш онова пътуване с ферибота. — После додаде: — Слушай, той ме предупреди да не споменавам пред никого за посещението му. Заплаши ме, че данъчните много обичали да проверяват художници на свободна практика, които работят извън домовете си. Голям сладур! Което означава, че с мен е свършено, ако повдигнеш въпроса пред него. Разбра ли?
— Разбрах.
— Разузнаване — замислено произнесе Томпсън. — Какво точно означава това все пак?
Болд се зачуди как Хейл бе узнал за разказа на Хенри Шотц. Нима Дорис Шотц, която толкова неохотно се съгласи да въвлече сина си в разследването, доброволно е съобщила на хората от ФБР, че съзнателно е укрила от тях важна информация? Едва ли! Нима Хейл бе пуснал опашка след Болд? Да не би да подслушваше разговорите му по същия начин, но който Болд подслушваше неговите? А може би Болд току-що бе открил човека, когото търсеше.
44.
Идеята да провежда тайно разследване в рамките на официалното допадна на Ла Моя така, както би му допаднала всяка потайна любовна връзка.