— Искам нещо повече от чукане по обяд — бързо рече той.
— Не, не и от мен. — Шийла се облегна назад и изля малко от питието върху тялото си. Сребристата течност се стече надолу между фините косъмчета по корема й и изчезна под черната тъкан на бельото й. — Готов ли си, или не? — отново попита тя, разтвори крака за миг и веднага след това ги прибра. Изсмя се като момиче.
Ла Моя съзнаваше, че и това е част от представлението — в тези хотелски стаи тя се изживяваше като съвършено различна личност.
Ла Моя надигна питието си и го изпи наведнъж. Тя обожаваше дългата му шия и ъгловатата му, изпъкнала адамова ябълка. И той отметна глава назад, за да й достави удоволствие, макар изобщо да не разбираше кому бе нужно това.
Бедрата на Шийла потрепнаха.
Тя изля още малко от питието върху корема си и то отново се стече под бельото й.
— Ела да го вземеш! — Тя махна с цигарата към него.
Ла Моя я измъкна от пръстите й и я загаси. Изведнъж кипна от ярост. С бързината на змия изтръгна чашата от ръката й, сграбчи я за китката и я дръпна толкова бързо и силно към горния край на леглото, че гащите й сами се изхлузиха от тялото й и се омотаха около коленете й.
— Уха! — изпищя тя и вероятно си даде сметка, че той бе приготвил тройно питие за нея и единично за себе си.
— Отдели няколко минути, за да помислиш за нас — нареди й той и закопча лявата й китка с белезници към таблата на леглото.
На лицето й се изписа пресилена тревога.
— О, направо ме уплаши!
Чашата се претърколи няколко пъти по пода и спря.
Ла Моя бързо отвори гардероба и се върна с два дълги колана от халатите за баня. Само миг по-късно бельото й се търкаляше по пода, а глезените й бяха завързани към леглото.
— Това е нещо ново! — развълнувано възкликна тя. — Преди използвали ли сме белезници?
— Ти се отнесе много грубо с мен, Шийла. Опита се да ме унижиш.
— По-високият чин си има своите преимущества — изстреля в отговор тя в очакване той да се съблече. — Като станеш капитан, аз ще приготвям питиетата. Но въпреки това ще продължиш да идваш всеки път, когато те повикам. И знаеш ли защо? Защото двадесетгодишните момиченца може и да ласкаят самолюбието ти, но не могат да задоволят страстта ти.
Ла Моя смъкна покривката от леглото, а после измъкна одеялото и чаршафа изпод нея. Хил, напълно гола, със завързани крака и прикована с белезници към таблата на леглото, не знаеше какво да мисли за държанието му. Усмихна се насила, но очевидно бе започнала да се страхува от действията му. Той пъхна ръка под нея и тя веднага изви тяло, готова да отвърне на ласките му. Ла Моя обаче хвана единия ъгъл на долния чаршаф и го свали от леглото. Чаршафът повлече и горната част на матрака със себе си. Сега вече на леглото не остана нищо, с което Хил би могла да покрие голото си тяло.
— Какво, по дяволите… — заекна тя.
Той й показа ключа от белезниците и го остави на видно място до телевизора.
Тя трескаво се огледа наоколо и изведнъж проумя какво става.
— Няма начин — възкликна тя, убедена, че това е някаква шега от негова страна.
— Можеш да се обадиш по телефона — успокои я Ла Моя.
— Не можеш да направиш това! — изкрещя тя. — Та аз съм съвсем гола!
Той кимна.
— И знаеш ли какво? Ако още веднъж ме наречеш…
— Ако направиш това, си мъртъв! — Шийла започна да се извива върху леглото, но напразно. Не можеше да достигне глезените си със свободната си ръка.
Ла Моя тръгна към вратата.
— И знаеш ли какво още? Ти никога не си го правила по този начин. Онези петдесетгодишни старчоци просто не могат да те задоволят. — Ла Моя затвори вратата след себе си.
Гневните й викове го последваха в коридора. Той се зачуди колко ли време щеше да мине, преди тя да се реши да позвъни на румсървис.
45.
Карли Китридж подхвърли волейболната топка във въздуха и докато я очакваше да падне върху разтворената й длан, изведнъж изпита силна тревога за Труди, която бе останала вкъщи с гледачката. Съзнаваше, че страховете й са породени от разговора за някакъв похитител на деца, наречен от полицията Гайдаря от Хамелин. В дискусията преди началото на мача бе станало дума за предупрежденията, отправени от полицията към родителите, с които ги молеха да не поверяват децата си на грижите на други хора, докато похитителят не бъде заловен.