— Впечатляващо — обади се Дафни, която едва успяваше да потисне нетърпението си. Все още не можеше да разбере какво се опитва да й каже Калиджа.
Тя погледна Дафни за пръв път от началото на срещата им и заговори бързо и изключително тихо.
— Специален агент Дънкин Хейл е изискал цялата възможна информация за татуировки под формата на орли — снимки на всичките налични татуировки в нашите архиви, списък на художниците, за които се знае, че рисуват птиците, обгърнали криле около телата си като пелерини. Всичко, за което се е сетил.
Дафни бе невероятно изненадана — не бе очаквала нищо подобно. Искаше й се да зададе десетки въпроси, но се постара да задържи езика си зад зъбите. Калиджа все още не бе свършила.
— Специален агент Хейл нито веднъж не е споменавал тази татуировка на някое от заседанията ни. Никога. Нито дума по този въпрос.
— А ти също не си му казвала нищо?
— Категорично не съм.
— Може би е видял фотокопието на бюрото ти…
— В никакъв случай! Информацията, която получих от теб, възприех като изключително поверителна. Не съм я споделяла с никого! Не съм показвала рисунката на когото и да било!
Дафни се опита да проумее смисъла на казаното. Рибите, които плуваха навсякъде около нея, я объркваха и разсейваха допълнително.
— Базата данни, която използваме за идентифициране на отличителни белези и на особено опасни криминални престъпници, разполага с две подобни татуировки — продължи Калиджа, извади две фотокопия и ги показа на Дафни. — Едната от тях е била регистрирана на бицепса, а другата — на гърдите на двама престъпници. Всъщност и двете поразително приличат на рисунката, възпроизведена от Томи Томпсън: орел, който гледа право пред себе си, обвил криле около тялото си като пелерина. Единият престъпник, притежавал такава татуировка, е мъртъв. Другият е излежал две години от доживотната си присъда. Не забравяй, че в нашите компютри се съхранява информация само за хората, срещу които са повдигнати федерални обвинения. И то не за всички. Така че информацията в никакъв случай не е изчерпателна.
— Никой от двамата не е нашият човек. Неговата татуировка е на ръката под лакътя.
— Така е, но художникът може би е един и същ. Специален агент Хейл се е опитал да открие името на художника. Разбрах това по направените от него запитвания.
Дафни рязко възрази:
— Как е възможно тази гадост да се възприема като произведение на изкуството! — Загледа се във фотокопията и изведнъж възкликна: — Чакай малко! Да не би да ми казваш, че и двамата мошеници са от една и съща част на страната?
— От един и същи град — отвърна Калиджа. — И двамата са били арестувани и съдени в Ню Орлиънс, Луизиана.
— Значи, салонът за татуировки се намира в Ню Орлиънс?
— Точно така.
Благодарение на Болд Дафни знаеше за разследването много подробности, до които Кей Калиджа и ФБР нямаха достъп, включително и факта, че Гайдаря от Хамелин е използвал трика с телефон 911, за да убеди директорката на детската градина да предаде Сара на двете униформени ченгета. Мошеници, злоупотребяващи с доверието на околните, биваха арестувани всеки ден и някои от тях дори биваха съдени. Сега, когато разполагаше с информацията на Кей Калиджа, Дафни се зачуди дали не би могла да поиска от полицейския участък в Ню Орлиънс или пък от кабинета на областния прокурор съдействие за идентифициране на всички мошеници, прибягвали до трика с телефон 911. Информацията за Ню Орлиънс представляваше огромен напредък. Тя щеше да тласне напред цялото разследване. Болд често повтаряше, че всяко разследване бавно набира скорост, докато дойде моментът, в който събраните доказателства надделяват над неизвестността и огромният камък на познанието, дотътрен от полицаите с каторжно и изнурително катерене нагоре по склона на разследването, изведнъж преваля върха и започва бързо да се търкаля надолу. Дафни бе убедена, че, благодарение на информацията, получена от Кей Калиджа, разследването току-що бе стигнало до билото. От тук нататък щеше да набира скорост и тежкият камък в крайна сметка щеше да смаже Гайдаря от Хамелин по пътя си.
— Какво възнамеряваш да правиш сега? — попита Дафни.
Калиджа изглеждаше малко поуплашена.
— Да си призная местно, госпожице Матюс, ако не бях открила, че специален агент Хейл вече разполага със същата тази информация, щях да предложа ние… ти и аз… да представим откритите от нас доказателства на вниманието на специалния отряд, за да бъдат обсъдени. Но сега? Не мога да не се питам защо специален агент Хейл задържа толкова важна информация. Нали? А и за нещастие не мога да отнеса въпроса директно към специален агент Флеминг.