— Нима Хейл вече ни е изпреварил? — недоволно попита Ла Моя. — Съзнаваш ли какво означава това за Сара?
— Не можем да сме сигурни, че ни е изпреварил — вметна Дафни. — Знаем само, че е проявил интерес към информацията, която получихме от Калиджа. Вероятно се е добрал до имената на двамата престъпници, които имат същите татуировки по телата си.
— Татуирането трябва да е станало в Индиана, Мичиган, Денвър или Ню Орлиънс — информира ги Болд. — Ню Орлиънс чудесно се вписва в схемата — заключи той.
— И откъде, по дяволите, знаеш? — възрази Ла Моя.
— От снимките на Андерсън — отвърна Болд. — Онези, които ти ми даде.
— Аз ги разгледах най-внимателно поне десетина пъти. Двадесет пъти. Не видях нито номер на кола, нито някакви отличителни знаци и маркери, които да ни насочат…
— Тениската — подсказа му Болд. — Докато върви по пристана, той е обърнат с лице към камерата. Шапката скрива лицето му, но тениската се вижда ясно. На нея има два основни цвята — виолетово и златисто. Цветове, които се използват при някои училищни униформи. Точно тези два цвята фигурират в униформите на колежите в…
— Индиана, Мичиган, Денвър и Ню Орлиънс — намеси се Ла Моя, схванал веднага мисълта му.
— Съществуваше и някаква минимална възможност цветовете да са от някоя гимназиална униформа, но аз все пак заложих на университетите и колежите.
— Значи Ню Орлиънс — обобщи Ла Моя.
— Нашият заподозрян е прекарал там известен период от живота си — рече Дафни, включвайки се по този начин в дискусията. — Може да е посещавал колеж. Твърде вероятно е именно в Ню Орлиънс да е направил татуировката си. Може дори да е лежал в затвора. Калиджа подчерта, че само някои от осъдените престъпници фигурират в техните база данни.
— Може би все още поддържа някакви контакти там — додаде Ла Моя. — Или пък има досие.
Болд ги предупреди:
— Ако решим да се обърнем към силите на реда в Ню Орлиънс, трябва да пипаме много предпазливо. Условията, изпратени ми след похищението…
Ла Моя го погледна изпитателно:
— Защо му е на Хейл да укрива информация от собствените си хора?
— Отношението на Флеминг е такова, че ги подтиква към солови изпълнения — поясни Дафни. — Калиджа се опита да ми разясни това.
— Трябва да открием студиото за татуировки — предложи Болд.
— Съгласен съм — кимна Ла Моя.
— Вече разполагам с адреса — гордо обяви Дафни и предизвика искреното изумление на двамата мъже. — Наистина ли си помислихте, че имам нужда от чист въздух? — саркастично ги попита тя.
— Хейл? — попита Болд.
— Вероятно и той го знае — призна Дафни. — Беше в техните база данни.
— Не можем да допуснем той пръв да идентифицира заподозрения — отново ги предупреди Болд.
— Не, не можем — изсумтя Дафни.
— Значи тръгваме за окръг Каджун? — попита Ла Моя. — Трябва да намерим това студио преди Хейл.
— Ще купя билети за самолета — рече Болд.
Телефонът на Болд звънеше, когато той отново влезе в кабинета си. Успя да отговори, преди да се включи телефонният секретар. Сега, когато напредъкът постигнат от Хейл застрашаваше безопасността на Сара, той не проявяваше никакъв интерес към преките си задължения и гласът му прозвуча сухо и недружелюбно.
— Какво става, мой човек? — заговори някой в слушалката.
Болд веднага разпозна провлечения говор.
— Не сега, Реймънд.
— Какво е това, което има една опашка, но два задника? — попита информаторът.
— Да не би да трябва да си плащам за това забавление?
— Какво е това, което има две хубави цици, пикало и две крила?
На Болд не му се играеха игрички. И побърза да го каже на човека отсреща.
— А пък аз си мислех, че ченгетата са много добри в разрешаването на подобни загадки.
Болд се принуди да отговори.
— Самолет с двама души на борда: мъж и жена.
— По дяволите!
— И защо трябва да проявя интерес към тази информация?
— Защото единият задник е онзи надут началник от ФБР, който не слиза от телевизионните екрани. А другият принадлежи на една готина кукличка.