Болд почувства стягане в гърдите: Флеминг и Калиджа.
— Къде чу това, Реймънд?
— Един приятел току-що се върна от летището. Федералният агент и помощничката му изхвърчали с един частен самолет преди петнадесет минути.
Флеминг имаше цял правителствен „Лиър“ на свое разположение. Информацията пасваше.
— Ще спечелиш петдесетарка, ако успееш да разбереш накъде са тръгнали — информира го Болд. — Информацията ми трябва веднага.
— Пак ще ти позвъня. — Телефонът замлъкна.
Фактът, че Флеминг и Калиджа бяха напуснали града заедно, без да информират за това специалния отряд, означаваше, че се готви нещо голямо. По-голямо от голямо: огромно. Болд подозираше, че и те са тръгнали към Ню Орлиънс, което означаваше, че Флеминг може пръв да се добере до студиото за татуировки, а това пък на свой ред означаваше, че шансовете за спасение на Сара намаляват с всеки изминал час. Болд се обади на една пътническа агенция и купи за себе си и Ла Моя билети за първия възможен полет за Ню Орлиънс. Ако се наложеше, той бе готов лично да поговори с Флеминг и да му разкрие истината за отвличането на Сара.
Докато разговаряше с чиновничката от пътническата агенция, другият му телефон иззвъня и Болд отговори.
— Бойс, Айдахо — съобщи Реймънд. — Самолетът на федералните е излетял за Бойс.
— Айдахо?
— Да, при картофите.
— Ще отразя услугата в дневника — рече Болд и потвърди изплащането на обещаната сума.
— А богатите ще станат още по-богати. — Реймънд затвори.
Болд се опита да успокои треперенето на ръцете си и набра полицейското управление в Бойс. Познаваше неколцина ченгета там. Ако Флеминг вече разполагаше със заподозрян…
Няколко минути по-късно Болд се свърза с детектив Ханк Лангфорд.
Болд се представи на Лангфорд като офицер от разузнаването, който участва в разследването на отвличанията, извършени от Гайдаря от Хамелин. Избра стратегия, която можеше да се изрази с две думи: „Ние срещу тях“. Изрази предположения и пое рискове, каквито само преди седмица не би си позволил.
— Ханк, сигурен съм, че си даваш сметка, че при вас е възникнала ситуация, която може да изиска нашата намеса в разследването. Нашите приятели от ФБР вече пътуват към вас. Аз и моите колеги от управлението в Сиатъл се надяваме, че ще можеш да хвърлиш малко светлина по въпроса, за да сме сигурни, че накрая няма да се окажем оплискани с кал от горе до долу.
— Кал или лайна, лейтенант?
— Виждам, че се разбираме добре.
— Нямам и най-малка представа за какво говориш в момента. Единственото произшествие, което би могло да се разглежда като ситуация, е верижната катастрофа, станала на междущатската магистрала. Шофьорът на едно от онези огромни чудовища с осемнадесет колелета заспал на волана и изтърсил насред магистралата около стотина микровълнови фурни. Като на разпродажба. Точно пред летището. Шофьорът на камиона бил обезглавен. В момента момчетата от щатската полиция почистват магистралата. Навсякъде е опръскано с кръв. Виждал ли си някога колко кръв тече при обезглавяване?
— Познаваш ли някой от щатската полиция, който би могъл да знае дали, и защо, са били поканени федералните власти?
— Това тук е Айдахо, приятел. От божиите уста в твоите уши… та искам да кажа, че тук не си падаме особено по федералното правителство. Те непрекъснато се опитват да заграбят земята ни, да се домогнат до водите ни, да изпразнят чековите ни книжки.
— Ще можеш ли да ми позвъниш, ако разбереш нещо?
— Мога и ще го направя. Стой до телефона. Няма да отнеме и минута.
Отне седем минути. Болд ги отброи една по една, а сърцето му непрекъснато учестяваше ритъма си.
По време на втория разговор гласът на Лангфорд звучеше малко по-развълнувано.
— Ти май наистина си попаднал на нещо. Изглежда, че онези от ФБР са били повикани от нашите власти.
— Знаем ли защо?
— Вече ти казах за катастрофата. Една от катастрофиралите коли е била изоставена. Няма шофьор. Няма пътници. Вътре обаче били намерени бебешки принадлежности — шише за хранене, мръсен памперс и други такива дреболии. Колата е била наета от „Еконо-Драйв“ в Сиатъл. Поради тази причина решили да се свържат с федералните. — Лангфорд замълча за миг, а после додаде: — Който и да е шофирал тази кола, той очевидно е избягал от мястото на злополуката заедно с невръстно пеленаче. А бягството от мястото на престъплението само по себе си също е престъпление.