— Държах се като задник, когато дойде да се срещнеш с мен. Пиех по цял ден. Чувствахме се застрашени — Кони и аз. И просто не можех… не исках да рискувам отново сигурността на семейството си. — Той се наведе напред, опря лакти на коленете си и подпря брадичка върху сплетените си ръце. Приличаше на човек, който се моли. — И тогава научих за момиченцето на семейство Китридж.
Лиз знаеше само основните подробности, свързани със случая „Китридж“. Но и тя като съпруга си беше добър слушател.
— Това промени всичко — продължи Баулър. — Не зная дали въздействието на Кони, или случилото се със Сара и момиченцето на семейство Китридж, но нещо ме убеди, че на този кошмар трябва да се сложи край. А може и да беше твоето посещение. — Той погледна Болд. — Видях, че искаш да го пипнеш, и ми се прииска и аз да можех да постъпя като теб. Бях пищисан — ти притежаваше сила и решителност, каквито аз нямах. И затова не пожелах да ти помогна. — Обърна се към Лиз. — Ти имаш много добър съпруг.
Лиз изхлипа и стисна ръката на Болд.
Болд обаче побърза да възрази. Погледна Баулър и заяви:
— Решението взехме заедно с Лиз.
Баулър заговори по същество.
— В хода на разследването се заехме с вещите на жертвите. Търсехме нещо, което да обедини различните случаи. Информирах Бюрото, че сме попаднали на интересна и обещаваща следа…
Болд го прекъсна.
— „Съвършен образ“.
Той кимна.
— Винаги си пишеш домашното добре, нали?
— Случайно се натъкнахме на тази подробност.
— Така че поисках среща с федералните, за да изложа събраните доказателства. — Той премигна енергично, очите му заблестяха от влага. — Пени изчезна на следващия ден. Сигурно не е нужно да ти казвам, че поради условията, поставени от похитителя, отмених срещата и не казах на никого за откритието си.
— На следващия ден?
— Гайдаря от Хамелин е знаел, че поисках среща с федералните. Не може да не е знаел.
— С кого от тях разговаря?
— С момичето от островите. Онова с дългите крака.
Калиджа, помисли си Болд. Нима Хил все пак щеше да се окаже права? Дали Дафни не бе сбъркала, като се бе свързала с момичето от ФБР?
Баулър продължи:
— Измислих куп неубедителни извинения за провалената среща, но тя продължи да ми диша във врата. Бях поискал от тях да направят справки за резервациите за коли под наем — не за същинските договори — като използвах списък на валидни кредитни карти, с който разполагах.
— Какви карти? — попита Болд.
— На клиентите на „Съвършен образ“. Щом си се добрал до „Съвършен образ“, тогава сигурно знаеш, че имат уебстраница в Интернет. Всъщност аз я открих чрез Интернет, никога не съм разговарял със собственичката на компанията. Един от нашите хакери проникна в системата без всякакви усилия. Всяко хлапе в шести клас би могло да се справи. И попаднахме на няколко дузини кредитни карти. Тази жена използва електронната поща за поръчки! Исусе! А аз си мислех…
— Този тип умее да подправя кредитни карти — предположи Болд.
— Няма друг начин. Нали? Кредитни карти, всякакви други документи. Има достъп до всичко. Има нужда от фалшиви карти, за да си свърши работата. Но най-напред трябва да си осигури валидни номера, а онези от „Съвършен образ“ му ги поднасят на тепсия.
— Но това не са кредитните карти на жертвите.
— В никакъв случай. Трябва да е пълен кретен, за да използва именно тях; но номерата на останалите кредитни карти? Защо не?
— Ти изобщо успя ли да свържеш по някакъв начин всичките случаи? — попита го Болд.
— Дали съм успял! Ами афидите?
— До мен изобщо не стигна доклад за тях.
— Ами… той е у Хейл. Патроните за въздушния TASER са били закупени едновременно, от едно и също място. В Лас Вегас, преди година. Покупката е извършена еднократно с валидна кредитна карта…
— Която по-късно се оказа…
— Много по-късно, да… — отвърна Баулър.
— Какво? — с раздразнение ги прекъсна Лиз.
Двамата мъже й отговориха в един глас.
— Притежание на клиент на „Съвършен образ“.
— Точно в онзи момент ти е хрумнало да проследиш кредитните карти — предположи Болд.
— Значи онзи тип избира жертвите си чрез Интернет. Защо му е да си усложнява живота допълнително? Подправя някоя валидна кредитна карта или пък шофьорска книжка. Прониква във файлове, използва ги по веднъж и повече не се обръща назад. Съвсем просто и лесно. И чисто изпипано.