— Някой все пак ще ми обясни ли за какво точно става дума? — с възмущение попита Лиз. — Каква е връзката между кредитните карти на клиентите на „Съвършен образ“ и наетите коли?
Баулър отговори засрамено.
— Така и не я проследих. Може да има връзка, но може и да няма.
Болд погледна жена си.
— За да наеме кола, да си купи билет за самолет, да направи каквото и да е, Гайдаря от Хамелин се нуждае от валидни кредитни карти и валидни документи за самоличност. Ако е използвал документите на клиенти на „Съвършен образ“ — а аз съм съгласен, че подобна възможност е твърде вероятна — то ние може би ще успеем да ги проследим. — Болд заговори на Баулър: — Проблемът се крие в това, че той очевидно е имал достъп и до финансовите извлечения от кредитните карти на жертвите — по този начин се е информирал за начина им на живот, знаел е всеки техен ход и е можел да предвиди най-подходящия момент, за да удари.
За Баулър това очевидно бе нещо ново и той започна бързо да обмисля получената информация.
Болд продължи:
— Ако е имал такъв достъп до кредитните им карти, той просто не е имал нужда от списъка с клиентите на „Съвършен образ“.
Баулър възрази:
— Разбира се, че е имал нужда. Нужна му е била информация за срока на валидност на всяка кредитна карта. Тази информация не би могъл да получи от другаде. Вероятно разполага с някой свой човек, който му я осигурява — продължи да размишлява Баулър. — Това не означава непременно, че разполага с валидни кредитни карти.
Лиз, банкерката, се обади:
— Той има право, скъпи. За да осъществи успешно подправяне на кредитна карта, трябва да знае срока й на изтичане.
— Значи нашият човек добре си служи с компютрите. С помощта на цветен скенер един специалист може да фалшифицира стодоларова банкнота. Да не би шофьорските книжки да се фалшифицират по-трудно?
Болд си спомни за записа с образа на Сара — видеофилм записан на CD-ROM.
— В някои затвори се изучава компютърна грамотност — рече той.
Баулър вдигна глава и рече:
— Да, парите на почтените данъкоплатци се използват за какво ли не…
50.
По обратния път за кабинета си Болд караше с възможно най-висока скорост, която можеше да вдигне шевролетът, без това да застраши живота му по някакъв начин. В главата му се въртяха десетки идеи и възможности и всяка една от тях се бореше да обсеби вниманието му. Калиджа. Хейл. Положението на Сара. Изтичащото време. Просто не бе в състояние да мисли за всичко.
Ла Моя затвори и двете врати на ъгловата стая за почивка на петия етаж, прозорците на която гледаха към секретарския офис от едната страна и към оперативната зала — от другата. Заседателната зала, която беше далеч по-уединена и сигурна, се използваше като работно помещение от членовете на специалния отряд и винаги бе претъпкана с хора. Дафни стискаше чаша с чай и се опитваше да стопли ръцете си. На лицата им нямаше усмивки, чертите им бяха изопнати от напрежение.
— Аз изгорях — информира ги Ла Моя. — Трябва да тръгвам. — Тази импровизирана среща бе осъществена по негова покана.
— Бойс? — попита Болд.
— Шийла… Хил — поправката му малко позакъсня — иска да взема полета в шест часа и да проследя всяка улика, до която успея да се добера. Всъщност аз вече съм изпълнил част от задачата, макар че предпочетох да не й го казвам.
— „Еконо-Драйв“ — правилно отгатна Болд. Беше помолил Ла Моя да прегледа документите за колите, които компанията бе отдала под наем.
— Да. Не срещнах абсолютно никакви затруднения. Колата, намерена изоставена след катастрофата, е била наета от някоя си Лена Робъртсън.
— Жена — промълви Дафни. — Тогава те действат като екип.
Болд я наблюдаваше как осмисля информацията. Тя бе сред първите, които започнаха да твърдят, че отвлечените деца са предназначени за незаконно осиновяване. А това предположение автоматично водеше до заключението, че Гайдаря от Хамелин по всяка вероятност работи със съучастник, който му помага в грижите за невръстните деца и в транспортирането им. Информацията на Болд за двете униформени ченгета, мъж и жена, които бяха отвлекли Сара от детската градина, само бе потвърдила теорията на Дафни и тя се бе заела да проучва всички двойки мошеници, които са били арестувани по един или друг повод в цялата страна. Мошениците често играеха игричките си по двойки.
— Запомни тази си мисъл — каза й Болд и бързо напусна стаята. Излезе през вратата на отдел „Убийства“ и се запъти към асансьора, но промени решението си и се затича по стълбите.