Ла Моя просто нямаше избор — длъжен бе да се подчинява на заповедите й. Разследването в Бойс можеше да се извърши и по телефона и Шийла Хил чудесно знаеше това. Но телевизионните камери — заедно с чистите чаршафи и обслужването по стаите в хотелите — бяха в Бойс.
Разговорите на Ла Моя с негови хора от кредитните компании незабавно се увенчаха с успех. Когато засякоха имената на клиентите на „Съвършен образ“ с датите, за които се знаеше, че Гайдаря от Хамелин се е намирал в точно определен град, се натъкнаха на плащания, от които предположиха, че похитителят е подправил поне шест кредитни карти. Ла Моя тъкмо се опитваше да подреди и систематизира получената информация, когато пейджърът му иззвъня, прекъсвайки работата му. В първия момент се изкуши да пренебрегне звъненето, но след това насочи екрана към светлината, прочете неестествено дългата поредица от цифри и веднага се досети, че те ще го отведат до някоя хотелска стая. Както всеки друг път.
Шийла Хил очевидно искаше да разговарят; бе размислила и мъдро бе преоценила решенията си. Или пък просто искаше да му разясни основните правила за креватно поведение в Бойс. Самолетът за Ню Орлиънс излиташе само след няколко часа. А полетът за Бойс беше още по-рано.
Един телефонен разговор и Ла Моя вече разполагаше с името на хотела: беше от веригата „Дейс Ин“ и се намираше на юг по магистралата I-5. Ядоса се, когато си даде сметка, че хотелът се намира съвсем близо до летището — тя очевидно все още очакваше от него да се качи на самолета за Бойс.
Ла Моя предаде на Болд информацията, която бе получил от кредитните компании, прибра се у дома, бързо събра багажа си и го нахвърли в една чанта. Гневът му непрекъснато се усилваше и избиваше на повърхността като огън, разпалван от вятъра. Остави една допълнителна чиния със суха храна за котката си Гранит и пъхна една бележка под вратата на съседката си, с която я информираше, че ще отсъства през следващите няколко дни. Спря пред един банкомат и изтегли двеста долара, за да може да покрие разноските си през следващите дни.
Докато пътуваше на юг, си обеща, че в никакъв случай няма да се люби с нея.
После мина край рецепцията на „Дейс Ин“ и се насочи към асансьорите. Качи се втория етаж и тръгна по дългия коридор. Търсеше стая двеста и четиринадесет. Улови се, че си повторя наум репликите, които щеше да й каже, така че да не й позволи да сломи решимостта му със собствените си намерения и апетити. Почука силно на вратата и се приготви да посрещне всяко нещо, което тя реши да запрати срещу него.
Вратата се отвори, той надникна в празната стая и веднага осъзна, че тя се крие зад вратата. Изведнъж се уплаши от онова, което може да е намислила. Почувства се като обучена германска овчарка, когато влезе предпазливо в стаята, подготвен за всякакви изненади. Тръгна право напред и съзнателно не погледна зад себе си, твърдо решен да не играе по нейните правила. Ако видеше дрехите й, разхвърляни по леглото или на някой стол, тогава щеше да знае какво да очаква — безразсъдно себеотдаване. Ла Моя с нетърпение очакваше момента, в който щеше да й откаже да легне с нея.
Телевизорът работеше, усилен докрай. Шийла Хил обичаше да крещи с пълно гърло, докато се чука. В този момент Ла Моя проумя, че тя вероятно ще опита да му се реваншира. Сигурно бе намислила нещо нетрадиционно, нещо дръзко, даже може би опасно. Ла Моя отново си напомни, че не трябва да се поддава на желанията й.
На един от тапицираните столове край масата седеше някакъв огромен мъжага и в първия момент Ла Моя си помисли, че на Хил очевидно й бе хрумнало да заформят тройка. Само че напълно бе объркала рода на третия участник. Мъжът беше много космат и на около тридесет и пет години. На масата пред него бе сервирана евтина закуска. Ла Моя никога преди не бе виждал този човек, но присъствието му в тази стая мигновено задейства вътрешната му аларма. Този, приличен на плъх индивид, в никакъв случай не би могъл да бъде сексуален партньор на Шийла Хил. Не само че някой като че ли се бе озовал на неподходящото място в неподходящото време, ами и цялото същество на мъжа до масата издаваше криминалната му същност.
Зад гърба на Ла Моя се чу писклив мъжки глас:
— Дръж ръцете си така, че да ги виждаме. Никакви резки движения. В противен случай си пътник.
Ла Моя бавно извъртя глава и видя един по-дребен мъж, облечен със сини дънки и черно кожено яке. Имаше нещо азиатско в него и вероятно бе твърде бърз. Очевидно от доста време не се бе показвал на слънце. В лявата си ръка небрежно държеше пистолет „Глок“. Все едно че държеше цигара.