— Какво се случи? — попита Болд.
Ла Моя се поколеба и Болд продължи:
— Истината ще свърши работа, докато измислиш нещо друго.
— От време на време чукам капитана.
Болд въздъхна дълбоко.
— Зная… зная… добре де…
— Глупаво, Джон. Много глупаво.
Ла Моя задъвка мустака си — правеше го винаги, когато беше нервен.
— Обикновено се срещаме по обяд, но този път — днес — обаждането дойде след обяд. И в следващия момент се оказах с белезници. Какво става, по дяволите?
— Дрогите са направили голям удар снощи. Тази сутрин бях информиран, че някакво, все още неидентифицирано ченге, възнамерявало да подмени уликите — да сложи сравнително сносен кокаин на мястото на онова, което в момента се намира в помещението, в което се съхраняват доказателствата.
— И какво е то? — попита Ла Моя.
— Пълен боклук. Произведен от някакви аматьори на свободна практика от ранга на Макний. Причинил е шест смъртни случая през последните три седмици. Прокурорът възнамерява да поиска смъртни присъди и сигурно ще ги получи. Но подмяната на кокаина щеше да го принуди да повдигне обвинение само за разпространение на наркотици. Освен това е първо обвинение за арестуваните. Лабораторните тестове ще дадат добри резултати. Което означава, че отпадат утежняващите обстоятелства и смъртните случаи се изключват от обвинението.
— И аз се набърках насред цялата тази каша? По дяволите!
— Лошото, че не е Кевин Маккалистър — информира го Болд.
Колата заподскача по неравния път край строежите.
— И това е известно? — попита Ла Моя.
— На някои от нас — отвърна Болд. — Всичко ще се изясни. Ще стане много по-бързо, ако им обясниш как и защо си се озовал на онова място. Появата ти там изглежда доста подозрителна, нали разбираш…
— Не мога да направя това. Не и сега. Тя, разбира се, ще отрече. Освен това, ако издам капитана, Флеминг ще поеме управлението на специалния отряд. Знаеш, че ще стане точно така. И какво ще означава това за Сара?
— Хейл е бил чут да казва, че Флеминг би могъл да получи контрола над специалния отряд. Мисля, че се досещам по кой начин.
— Откъде научи това?
— От Дафни. Чрез Калиджа.
— Има и още нещо, сержант — заяви Ла Моя. — Струва ми се, че някой е ровил из бюрото ми.
Болд остави последното изявление без коментар.
— Значи трябва да се махнеш оттук — рече той. — Едно пътуване до Ню Орлиънс ще ти помогне да не мислиш постоянно за случилото се.
Ла Моя го погледна.
Болд обясни.
— Калиджа, която се намира в Бойс заедно с Флеминг, се е обадила на Дафни. Дънкин Хейл изчезнал безследно. Флеминг, естествено, побеснял.
— Ню Орлиънс?
— Няма къде другаде да е — кимна Болд. — Татуировките — напомни той.
Зави край „Феърмонт“ и спря на края на дока, където Дафни ги очакваше пред цяла редица пощенски кутии. Само миг по-късно колата вече се носеше на юг към летището.
Ла Моя разказа патилата си на Дафни, която не изрази никакво съчувствие.
Седнала на задната седалка, тя се обърна към Болд.
— Не си ни помъкнал и тримата към Ню Орлиънс само заради нездравото любопитство на един агент от ФБР, нали?
— Така е — промърмори Болд.
Ла Моя огледа Болд.
— Открил си нещо във връзка с кредитните карти. — После поясни заради Дафни. — Шестима от клиентите на „Съвършен образ“ са протестирали срещу неизвършени от тях покупки, отразени в извлеченията по кредитните им карти. Датите на покупките съвпадат или са близо до датите на предишните покушения.
Болд се намеси:
— Колата, изоставена в Бойс, е била наета чрез кредитна карта на името на Лена Робъртсън — клиент на „Съвършен образ“. Според договора по наемането колата е трябвало да бъде върната в клон на компанията в Сан Франциско. След появата на същата кола в Бойс обаче, за всички е относително ясно, че пътуването до Сан Франциско изобщо не е било включено в плановете им — тя, или съучастникът й, са достатъчно хитри, за да наемат колата и да впишат в документите един маршрут, а да поемат в съвършено различна посока. Компанията, отдала колата под наем, е свикнала с подобни промени в плановете на клиентите си — те просто си получават колата и удържат по-голяма сума от клиента. Използвайки коли под наем, за да изчезнат от града на последно извършените отвличания — в нашия случай Сиатъл — похитителите се измъкват изпод носовете на полицаите, струпани да наблюдават заминаващите пътници по летища и гари.