Ателието беше свърталище на рокери и моряци. Стените му бяха отрупани със стотици мостри на татуировки. На Болд му бяха нужни няколко минути, за да открие орела, сбутан между една космическа совалка и задницата на прасе, но когато най-после го намери, не можа да не забележи поразителната прилика между оригинала и скицата, пресъздадена от Томи Томпсън.
— Да ти помогна? — попита Морис. Продраният му глас говореше за много изпушени цигари без филтър.
— Интересува ме този модел. — Болд посочи орела.
— Ченге ли си?
— Кой пита? И защо?
— Ами аз все още не съм достатъчно пиян, а пък ти не си толкова млад, че да се интересуваш от нещо такова. Освен това притежаваш онзи странен поглед… нали разбираш? Мога да го различа навсякъде.
— Очевидно е така — съгласи се Болд. — Само че с мен сбърка. Аз съм частен детектив.
— Но не си тукашен, нали?
— Не, не съм тукашен.
Болд извади от джоба си една банкнота от петдесет долара, която си бе приготвил предварително.
— Един мой клиент се интересува от някакъв тип, който си е изрисувал една такава птица на ръката под лакътя.
— Това не е птица, а орел.
— Сигурно си направил много такива, а? — Болд премяташе банкнотата в ръката си. Приличаше на човек, който не е сигурен дали си струва да се раздели с нея.
— Не много.
— Ще кажа на моя клиент, че съм похарчил петдесетачка за информацията и той ще ми възстанови разходите, без да проверява дали наистина съм платил. — Болд прибра банкнотата в джоба си, а след малко я извади отново.
— Голям си чешит — отбеляза Морис. Петдесетарката очевидно го съблазняваше.
Не се забелязваха клиенти, които да се тълпят в ателието.
— Ще съм доволен, ако си спомниш някое име или лице.
— Обзалагам се, че ще си доволен.
— Дата, време на годината. Каквото и да е… Спомни си нещо и парите са твои.
Пръстите на мъжа приличаха на шоколадови кифлички, а палците му бяха квадратни като дебели пури. Един от тези пръсти посочи към няколко черни албума със снимки, завързани за стената и подредени един върху друг по малък дървен плот. Плотът беше целия прогорен от фасове, черните следи приличаха на армия от дребни войничета.
Мъжът побърза да обясни.
— Продават се по-добре, когато са върху живи хора. Изглеждат по-добре от онези на стената. Освен това мъжкарите получават възможност да си изплакнат очите с всичките тези цици и задници — не можеш да си представиш какви неща поръчват някои момичета и къде точно искат да им ги изрисувам. А пък ние снимаме всичките си клиенти, човече. Щото ето какво се получава… влизаш тук и си мислиш, че никой не е правил нещо такова, но тогава го виждаш тук в албума, решаваш, че изобщо не е лошо, и си викаш защо не, по дяволите… и аз ще си направя едно такова. Все така става… щото каквото и да ти хрумне, то все е било правено и преди. Аз самият съм рисувал върху какво ли не — от вътрешната страна на бедрата, по задници, цици, путки, грездеи… къде ли не. Всичко съм правил!
— Това тук са албуми със снимки?
— Точно така, по дяволите.
Болд отвори един от албумите. Реши, че женските гениталии и гърдите, окупирали първата страница, целят само да шокират клиентелата. Той се изчерви от гледката и от онова, което собственикът на ателието бе избрал да изобрази върху телата. Обръснатият венерин хълм на жената бе изрисуван като човешко лице, върху което най-ярко се открояваше устата. Край нея се увиваше някаква змия, която започваше от гротескно уголеменото зърно на едната гърда, заобикаляше една маргаритка на пъпа и две колибри на чатала, а после се спускаше по вътрешната страна на бедрото и завършваше със стрела на Купидон, насочена към срамните устни на жената.
— Това е отвратително — възкликна Болд. — Надявам се, че нямаш нищо против мнението ми.
— Разбира се, че имам. Това е изкуство, човече! Ти нищо не разбираш. Това тук е изключително добро качество. Изящна линия, добър и наситен цвят. Щом някой иска да изрази себе си по този начин, аз съм насреща. Живеем в шибана свободна страна, нали!
Болд продължи да разлиства страниците.
— И те ти позволяват да ги снимаш в този им вид? — с изумление ахна той.
Страница след страница пред очите му се нижеха задници и гърди, пениси, глезени, шии, клепачи, пръсти. Анатомията на Грей, пресъздадена сякаш за някой телевизионен канал за анимация.
— Че защо не! Нали не знаеш кои са.
Не, не зная, помисли си Болд и се запита защо ли си прави труда и продължава да разглежда тези гадости. Подтикван от любопитство, той продължи да отгръща страниците, докато най-накрая попадна на страница с мотоциклети и голи мадами, изрисувани по ръце, мъжки гърди и бицепси. Прецизността на рисунките и качеството на цветовете наистина бяха изключителни.