— Добра работа — подхвърли Болд, за да поддържа разговора.
— Някои от творбите ми бяха изложени в една галерия в Квартала — изфука се мъжът. — Един лебед, който изрисувах, като използвах и кура на един клиент, и ирисите на Ван Гог, които като че ли се подават точно над ластика на женските гащички. Момичето спокойно може да се разхожда по плажа без никой дори да си помисли, че всъщност е по гол задник.
— Впечатляващо — цинично измърмори Болд. — Някои снимки тук се повтарят.
— Рисунките са едни и същи, но са разположени по различни части на тялото. Татуировките изглеждат различно в зависимост от мястото, на което си ги поставил. Опитваме се да покажем всички възможности.
— И има ли орли тук?
— Мисля, че са в третия или четвъртия албум. Единият е само с животни: жаби, гущери, змии. Не зная защо, но рисувам много влечуги.
— И ти сам си направил всичко това?
— Не, не всичко. Разбира се, че не съм. Но бих могъл. Със сигурност. Само да го зърна с очи, и веднага мога да го изрисувам.
— Включително и жените?
— Някои типове водят момичетата си да позират. Не те будалкам. И въображението е важно, разбира се — допълни творецът в него. Мъжът имаше широка момчешка усмивка — нещо, което Болд не бе очаквал от такова брутално животно.
Болд разгледа цяла менажерия от лъвове, котки, тигри, един мравояд, няколко панди и малки мечета, преди да стигне до серията с орли. Птицата в профил, така че да се виждат само главата и клюнът й. Орел в полет. Няколко орли, понесли в ноктите си различни предмети и съобщения. Орел, обвил криле около тялото си като пелерина.
Болд го посочи.
— Мой собствен модел. Може би половината от това, което виждаш, са мои собствени проекти. Останалата част съм видял по списания и филми или пък съм изработил по поръчка на някой клиент въз основа на негова снимка или картичка.
— Има ли още? — попита Болд и продължи да разлиства страниците. Не се наложи мъжът да отговаря на въпроса му — погледът му веднага се спря върху същия орел, татуиран върху нечий мускулест бицепс. — Ти ли я направи?
— Вече ти казах. Това е оригинален модел. Всичките са мои.
— Една липсва — заяви Болд.
— Не мисля така.
— Липсва, Морис — настоя Болд и отново запремята банкнотата. — Става дума за същия орел, само че татуиран не на бицепса, а под лакътя.
— Няма такова нещо.
— Някой друг е идвал тук преди мен — предположи Болд и погледна мъжа.
Болд му подаде банкнотата. Бе я изтеглил от общата сметка, която притежаваха заедно с Лиз. Благодарение на болничните плащания, сметката им вече бе с хиляда и седемстотин долара на червено. Сега, след закупуването на самолетните билети, дългът им бе нараснал още повече.
— Имал си посетител — тип, който прилича на сърфист, но иначе е надут като пуяк. Той представи ли се?
Морис погледна парите.
— Да не мислиш, че съм го питал? Костюмар като него!
— Взел е снимката със себе си — отбеляза Болд. — И колко ти плати?
Морис прибра парите на Болд.
— Недостатъчно. Шибан надут федерален агент.
— Заплашил те е?
— Почти — отвърна мъжът.
Болд извади още петдесет долара.
Морис рече:
— Дадох му снимката и запазих бизнеса си.
— И сигурно ти е казал как да се свържеш с него, в случай че паметта ти се възвърне. — Болд познаваше рутинната практика. Извади трета банкнота от джоба си.
— Май спомена нещо за Хиат. — Петдесетачката изчезна в джоба на дънките му.
— Нещо да си пропуснал? Да си забравил да му кажеш нещо? — Болд неслучайно работеше в разузнаването.
Големият квадратен показалец на мъжа посочи няколко други снимки на страницата. Разлисти една страница напред, после се върна две назад и посочи още една серия снимки.
— Виждаш ли сивата стена? Фонът? Знаеш ли какво означава циментената стена?
Много от снимките бяха правени на фона на същата сива бетонна стена.
— Кажи ми, Морис. Какво означава тази стена?
— По няколко пъти в годината позволяват на някои от нас да поработим вътре. Става нещо като шибан панаир на занаятите и изкуствата… ако разбираш за какво ти говоря.