Госпожица Луси Пенфорд бе облечена със светложълта рокля и малко бе попрекалила с виолетовите сенки, наплескани по клепачите й. Тя се усмихна широко и кожата на лицето й се набръчка.
— Приятно ми е — поздрави тя.
Монтевет набързо я информира за целта на посещението им.
— … какви са начините за осъществяване на незаконно осиновяване… А аз си спомних за онова сътресение в градския съвет миналата година и за вашето…
— О, да. Струва ми се, че ще мога да им обясня за какво става дума — отвърна тя.
Акцентът й бе по-силен от този на Монтевет. Мелодичният й глас изпълни стаята. Вентилаторът хвърляше тъмни сенки по лицето й. Усещаше се слабият аромат на лавандула, дошъл заедно с нея.
— Това очевидно е продължавало години наред — започна тя. — В градския съвет, в… как се наричаше този отдел?
— Граждански регистър за движение на населението — помогна й Монтевет.
Дафни остана с впечатлението, че Монтевет знае за случилото се повече, отколкото бе готов да си признае. Зачуди се защо.
Госпожица Луси продължи:
— Вие добре знаете, че момичетата, които работят там, получават минималната работна заплата, а преживяването с толкова малко пари никак не е лесно. Идва някакъв човек и им предлага сто долара, за да издадат акт за раждане, и те приемат, без да се замислят особено за последиците.
— Точно така е ставало всъщност — обади се Монтевет.
— Установи се, че е продължавало години наред. Десетилетия може би. Ако ти трябва акт за раждане на някое дете, трябва само да си приготвиш сто долара.
— Без да е нужно да прибягваш до осиновяване — възкликна Дафни, изумена от простотата на измамата.
— Естествено — отвърна Монтевет. — Получаваш фалшив акт за раждане, в който детето е записано с твоето име, в резултат на което то става законен член на семейството ти. Кой би се усъмнил?
— Тази практика позволява на биологичната майка да бъде изплатена сума, надвишаваща болничните й сметки — обясни госпожица Луси.
— И създава жизнен черен пазар — добави Болд.
Монтевет се съгласи с твърдението му, но побърза да добави:
— Само че тя бе ликвидирана.
— Познавах някои от онези момичета — призна им госпожица Луси. — Част от тях все още излежават присъдите си. Можете да сте абсолютно уверени, че на тази практика бе сложен край. Виждам, че ви се иска да ми зададете куп въпроси, госпожице Матюс, но това не е необходимо. На тези нарушения бе сложен край! Честна дума. Онези момичета получиха доста тежки присъди.
— Но има и други начини — отбеляза Болд, опитвайки се да открие друга вратичка в закона, която би му позволила да открие Гайдаря от Хамелин или неговата съучастница.
— Разбира се, че има! — съгласи се госпожица Луси. — Чувала съм, че често се използва номерът с липсващия баща. — Присъстващите я изгледаха неразбиращо и тя побърза да обясни: — Самотна майка ражда дете и изобщо не вписва името на бащата в акта за раждане. Непрекъснато се случва. Майката или не желае да има нищо общо с мъжа, причинил й това, или пък изобщо не знае кой е бащата. Може да е наркоманка или пък има някакви други причини да не желае детето. И ето как го правят — тя продава на някакъв мъж — съвършено непознат при това — правото да впише името си като баща в акта за раждане. В случая говорим за напълно законен акт за раждане. Непознатият автоматично се превръща в законен баща на детето и придобива всички права над него — права, които майката е готова да му предостави срещу определена сума. Можете да ми вярвате, че това е най-често срещаният начин за осиновяване сред малцинствените групи. Френскоговорещите и чернокожите си купуват правото да имат дете. Евтино и лесно.
— Това обаче не важи само за чернокожите — заяви Дафни.
— Така е, имате право. Някои бели боклуци също прибягват до тази практика. Може би дори и някои млади и неопитни хлапета от предградията. Това, разбира се, е напълно законно — тя се усмихна — и си остава такова, ако измамата не бъде установена пред ДНК тестове.
— Адвокатите, които се занимават с осиновяване, имат ли нужда от някакво специално обучение или пък разрешителни за работа? — попита Болд.
Монтевет отново се включи в разговора.
— Доколкото съм информиран, в Луизиана се плащат някакви съдебни такси и се попълват доста документи при всяко осиновяване. Това е специфичен клон от правото, но упражняването му не изисква специална квалификация.