— Ей! — извика Ла Моя.
Гласът на Опра се усили.
Ла Моя почука повторно на вратата. Пъхна една стотачка, но веднага си я дръпна назад. После отново я пъхна от другата страна на вратата и отново си я прибра. Информацията, която търсеше, нямаше цена — Ла Моя се надяваше да се добере до самоличността на Гайдаря от Хамелин.
— Струва ми си, че чукаш не на тая врата, на която трябва.
— Джими?
— Ченге ли си?
— Бях навремето. Вече не съм. Не търся теб. Тръгнал съм след един индивид, с когото си бил заедно на последния си постоянен адрес.
— Няма да стане. — Двете двадесетачки се появиха изпод вратата.
— Човекът, когото търся, има същата татуировка на орел като теб, само че неговата е под лакътя, а твоята — на бицепса. Тази птица е единствената връзка между вас двамата. Не ти нося никакви неприятности. Татуировките са ви били изрисувани на последния ти адрес. — Ла Моя подпъхна стотачката, така че половината й да остане от другата страна на вратата. — Вземи я — подкани го той.
Парите си останаха непокътнати и на Ла Моя изведнъж му се стори, че това не е само банкнота, а самата Сара, уловена в смъртоносната хватка на битката.
Вратата се отвори едва-едва. Джими имаше козя брадичка и очила с евтини рамки. Тъмната му коса бе опъната назад и вързана на опашка. Изглеждаше ужасно тъп — както повечето хора от неговото тесто.
— Трима души сте си направили тази татуировка. Проверих в затвора. От тримата си спомниха само теб. Ти си останал малко по-дълго. Пресрочил си първоначалната покана.
— Ти трябва да си ченге.
— Бях навремето — повтори Ла Моя. — Този тип — онзи с татуировката под лакътя — закъснява с вноските по изплащането на един таурус. Аз представлявам търговеца.
— Никога не съм го познавал.
— Името му ще ни е от помощ. Знаем за татуировката, но разполагаме само с прякори и псевдоними.
Мъжът погледна към стотачката на пода.
— Плюс четиридесетте долара — осведоми насърчаващо Ла Моя. — За едно име. Знаеш ли нещо, което може да ми бъде от полза?
— Никога не съм го познавал. Не лично. Не съм го познавал до толкова, че да науча името му или нещо друго.
— Слушай, ако се опитваш да ме издоиш… И бездруго ми е тънка кесията…
— Не е това. Наистина не го познавах. Чуваш ли? — Той заговори с отвращение. — Онзи тип беше твърде хлъзгав. Това е всичко, което зная за него. С приказки можеше да постигне всичко. И да се отърве от всичко. Беше измамник…
— Мошеник?
— Точно така. Измамник. Бяха го тикнали в затвора за нещо. Но той се мазнеше на охраната и на шефа. И си постигна своето: цигари, трева, пиячка. Изобщо не исках и да го зная! Схващаш ли? Майната му на онова малко леке.
Ла Моя попиваше всяка подробност.
— Но той си е направил същата татуировка като теб — напомни му той с надеждата да предизвика някакво желание за съперничество. В това отношение затворниците бяха като малки деца.
— Аз си я направих първи, по дяволите. Всички й се възхищаваха. Включително и той. — Мъжът се поотпусна и отвори широко вратата. Гласът на Опра кънтеше от малкия цветен телевизор, по екрана на който преобладаваха жълтите цветове. Джими забеляза, че Ла Моя гледа към телевизора, и поясни: — Пристрастих се към тази кучка в затвора. Не мога да се откажа от нея.
— Разбирам какво имаш предвид.
— Ти гледаш ли я?
Ла Моя само сви рамене.
— Значи казваш, че онзи тип се е подмазвал на управата и си е издействал по-специално отношение. Това е причината, поради която си го отбягвал.
— Той ползваше привилегии — оплака се мъжът. — Ние им викахме спални посещения.
— Брачни посещения.
— Само онези, които лижеха задниците на охраната, слагачите и подмазвачите, само те се ползваха от тези лайняни посещения. Значи лежиш в затвора и ти подслаждат живота по няколко пъти на месец. Хайде, стига бе!
Ла Моя знаеше, че подобни посещения противоречат на правилата и са били уреждани от пазачите срещу съответното заплащане.
— Значи е женен?
— Два, че и три пъти месечно смучеше и чукаше кучката, която, както подразбрах, ги вкарала и двамата в пандиза.
— Тя също е била в затвора?
— Двамата работили като екип. Та значи нея я караха от „Ламонт“ до тук. Свършват оная работа и отново я товарят в пикапа и я връщат там.
Брачни посещения между двама затворници! Това беше нещо нечувано в щата Вашингтон.