— Да, разбрах — спокойно отвърна Дафни, опитвайки се да го накара да се овладее. Тя се справи с нейния микрофилм още от първия път и започна да чете материала си преди Болд.
— Също като в детската градина на Мили Уигинс — промърмори Болд, като продължаваше да се тутка с машината.
— Да.
— Те са — убедено заяви Болд.
— Твърде е възможно, нали?
Той я изгледа недоумяващо и отново, за трети пореден път, не можа да пусне прожекционния апарат.
— По дяволите! — твърде силно изруга той. Пръстите му отказваха да го слушат.
— Чакай. — Тя се наведе към него, оправи апарата и го пусна.
Болд бързо превъртя филма, като търсеше статията отпреди пет години.
Дафни се върна към работата си.
— На трета страница е — заяви Болд още преди да е открил материала. — Което ми дава основание да смятам, че навремето това трябва да е било особено важна новина.
— Шшт — скара му се Дафни. — И аз имам работа.
Само миг по-късно Болд се умълча и Дафни не можа да сдържи любопитството си. Плъзна стола си към този на Болд и погледна.
— Двеста и осемдесет хиляди — прочете тя. — Измами на възрастни хора.
Болд я чу, но не й обърна внимание. Четеше текста пред себе си бавно и съсредоточено. Искаше да запомни и най-незначителната подробност.
„Във вторник полицията извърши два ареста във връзка с така наречения трик с телефон 911, с който полицията се занимава от седмици и който е струвал на потърпевшите, най-вече възрастни хора, почти 280 000 долара. Чрез поставена засада в сферата на телекомуникациите, обединяваща усилията на «Тъч Селулар», «Саутустърн Бел» и «Спринт Къмюникейшънс», най-после бе сложен край на измамата, при която извършителите се представяли за служители на полицията, които разследват случаи на банкови злоупотреби. По случая бяха арестувани Роджър Кроули, на двадесет и осем години, от Ню Орлиънс, и съпругата му Лиза. Семейната двойка, обвинена в извършването на двадесет и две измами, се издирва заради повдигнати сходни обвинения в още пет други щата, между които Невада, Аризона и Флорида. Ако бъдат осъдени, всеки един от тях може да получи до петнадесет години затвор и парични глоби, надвишаващи 20 000 долара. Адвокатът на семейство Кроули, Винсънт Шевалие, заяви, че ще пледира за освобождаване на клиентите му въз основа на факта, че са били заловени чрез предварително заложен капан. Настоявайки, че клиентите му също са жертви — на лова на вещици, предприет от силите на реда — Шевалие поддържа теорията за невинността на своите клиенти и заяви пред репортерите, че делото никога няма да стигне до съдебната зала.“
Следващите три материала опровергаваха напълно думите на Шевалие. Делото не само стигнало до съдебната зала, но според мнението на Болд било постигнато споразумение с обвиняемите, които се признали за виновни в опит за измама, и така процесът бил значително съкратен, а присъдата намалена до седем години затвор за всеки един от тях, възстановяване на средствата, измъкнати чрез измама от жертвите, и глоби от по десет хиляди долара за всеки. Казано иначе, това означаваше предсрочно освобождаване след две до три години, възстановяване на тридесет цента от всеки отмъкнат долар и две глоби от по две хиляди и петстотин долара. Това беше първата присъда на семейство Кроули след единадесет години и двадесет и седем ареста в пет различни щата на страната. В статиите не се споменаваше нищо, което да свързва семейството с каквито и да било обвинения в отвличане и малтретиране на деца срещу откуп.
Десет минути по-късно Дафни намери връзката, която им бе нужна.
— По средата на миналата година семейство Кроули е завело дело срещу щата Луизиана заради факта, че не им е било позволено да извършат осиновяването, запланувано от тях.
Болд я погледна с изненада. Познаваше добре федералните закони.
— На съдени престъпници не се позволява осиновяване на деца — рече той.
Дафни продължи:
— Семейство Кроули е взело малко момиченце, родено в Арканзас. Може би са щели да успеят да фалшифицират документите по осиновяването, но биологичната майка била малолетно четиринадесетгодишно момиче и родителите й оспорили осиновяването. Винсънт Шевалие подготвил осиновяването и представлявал семейството по време на иска им срещу щата и последвалото обжалване.
— Изгубил и двата пъти — предположи Болд.
— Да.
— Достатъчно убедителен мотив за последвалите събития — отбеляза Болд.