— Семейна двойка, на която е отказано правото да бъдат родители? — отбеляза Дафни. — Много по-сериозен мотив от гнева на една пренебрегната жена.
— Трябва да се срещнеш с Брул и да установиш дали Роджър Кроули има татуировка на орел на лявата си ръка. След това трябва да го убедиш, че Кроули е престъпник, който в момента е на свобода. Необходимо ни е разрешение да подслушваме разговорите от офиса на Шевалие, от клетъчния му телефон и от уличните автомати в квартала. Каквото и да правиш, в никакъв случай не споменавай разследването на Гайдаря от Хамелин.
Дафни веднага влезе в забързания ритъм на Болд и попита:
— Да се опитам ли да подразбера още нещо при разговора с него?
— Опитай.
— Ще го направя.
— Какво се е случило с тях, след като им е било отказано осиновяването? — попита той.
— Решили са да си осигурят дете по друг начин. Но не за себе си. За други хора.
— Забравѝ за това — възрази Болд.
— Детските свирки. Те са искали да направим връзка между отделните отвличания. Това е тяхното послание. Синдромът на Робин Худ. Възприемат себе си като спасители. В техните умове действията им са абсолютно оправдани. Защото знаят какво означава човек да бъде лишен от радостта да бъде родител.
— Престани! — дрезгаво я възпря Болд. — Не желая да слушам това.
— Но трябва — възрази Дафни. — Това са хората, които отвлякоха дъщеря ти.
58.
Детектив Брул се върна на бюрото си с полюляваща се походка, напомняща за Ла Моя. В ръцете си държеше дебела папка, за която Дафни предположи, че съдържа информация за Роджър или Лиза Кроули. Помещението на детективите страдаше от шумното бръмчене на монтирания на стената климатик, който изобщо не охлаждаше, и от безполезните усилия на закачените на тавана вентилатори, които раздвижваха едва-едва застоялия въздух.
— Ти наистина знаеш как да ги подбираш, захарче.
Брул тръсна папката на бюрото пред нея и запали цигара само на няколко сантиметра от табелата, забраняваща пушенето в сградата. Косата му, намазана с гел, бе прибрана назад в опашка.
— Не си спомням колко пъти сме арестували този смотаняк. Занимаваме се с китките на ръцете му по-често и от шивача му. Как го откри?
— Библиотеката.
— А, да, този източник на познания — саркастично заяви той.
— Но там не се споменава нищо за татуировките му — рече тя, припомняйки му предишния им разговор.
— Така ли? Да, но тук всичко пише. Погледни!
Той се надвеси над нея и разтвори папката, използвайки повода да се допре до нея. В джоба от вътрешната страна на папката имаше половин дузина снимки на заподозрения. Под тях имаше още две снимки, и двете на татуировки: орел на лявата му ръка под лакътя; змия, спускаща се от гениталиите му надолу по десния му крак. Сърцето на Дафни пропусна един такт — разполагаха с отличителен белег, който можеше да бъде представен като доказателство в съда. Роджър Кроули беше Гайдаря от Хамелин.
Различните снимки на Кроули разкриваха човек, изключително вещ в областта на грима и дегизировката. Светла коса, тъмна коса. Къса коса, дълга коса. Кожа, осеяна с белези от акне, кожа, гладка като на новородено. Брадавици, бенки и белези. Бистър поглед, глуповато изражение. Кръгли очи, издължени и продълговати, с формата на бадем. Истинският човек, извършил всичките престъпления, се криеше някъде в началото на жизнения му път. Дафни Матюс искаше снимка на този човек — онзи, който оставаше скрит под грима и преструвките. Искаше да проникне в ума му — там, където не бе допуснат никой друг.
Докато тя се опитваше да измисли начин да убеди Брул да издаде разрешение за подслушване телефоните на Шевалие, той започна да действа по собствената си програма.
— Той ли е Гайдаря от Хамелин? — попита я Брул, който все още стоеше надвесен над нея и я задушаваше с отвратителния си дъх на тютюнджия. — И преди да ми пробуташ някаква лъжа, нямаща никакво отношение към случая, и да се опиташ да ме убедиш в нейната истинност, те съветвам да си помислиш внимателно, защото може би, но само може би, захарче, разполагам с нещо, което може да се окаже още по-ценно за теб. — Той постави лявата си ръка на рамото й, провеси дългите си пръсти надолу към гърдите й и отново дръпна от цигарата, която стискаше в дясната си ръка. През тялото й пробяга студена тръпка. Той я изпитваше. — Виж какво, захарче, не ми се говори за това, поне не и на висок глас, но гръмотевичните бури предизвикват не само дъжд и светкавици, но и други метеорологични явления.