Колите продължаваха да фучат край тях — един нескончаем поток от гуми и метал.
— Но те се хванаха? — отново настоя Болд. Искаше да чуе всяка подробност.
— Влязох в дома им, тикнах значката си под носа им, прибрах си я, преди да са успели да я разгледат и се представих като служителка на Отдела за защита на децата. Влязох при бебето им в стаята му. Беше Ронда Шотц.
Болд я погледна за миг, а после отново насочи поглед пред себе си.
— Инспектирах цялата къща, включително и спалнята, кухнята и гаража. Поисках да погледна дори и бебешкото столче в колата им. Изиграх си ролята докрай.
— Документите? — попита Болд.
— Шевалие урежда осиновяванията. Предполагам, че семейство Хъдзън нямат и най-бегла представа в какво са се забъркали. Убедени са, че са подкупили някакъв адвокат, за да изтегли името им по-нагоре в списъка на семействата, чакащи осиновяване. Повдигнах въпроса за парите. Отговорът им беше подготвен предварително и очевидно добре отрепетиран. Показаха ми един-единствен чек, издаден на името на Глория Афертън за покриване на медицинските й разходи: девет хиляди долара и нещо. И още един чек на името на Шевалие за заплащане на услугите му: пет хиляди долара — максималната сума, позволена при частно осиновяване в Кентъки. Предполагам, че останалата сума е била изплатена в брой, в акции или пък в облигации. Кой знае?
— Какво е впечатлението им от Шевалие?
— Сторил им се е твърде хлъзгав и хитър. Жената е убедена, че са си осиновили нежеланото бебе на някакво известно семейство — точно както им е казал Шевалие. Но тази подробност за тях е без значение. Били са готови да си купят дете без всякакви обяснения за произхода му. Останалата част от процедурата напълно съответства на закона на Кентъки за осиновяване: някаква жена, социална работничка от Луизиана, им телефонирала няколко пъти и ги разпитвала за тях самите.
— Лиза Кроули — предположи Болд.
— Може би. — Дафни говореше съвсем тихо. Очевидно бе силно разстроена от разговора със семейство Хъдзън. — Те изпратили на въпросната служителка видеофилм, на който заснели дома си и квартала. Заверили нотариално нужните документи. Изпратили чековете. И чакали.
— Поискали ли са техни снимки? Видеофилм? — попита Болд. Тези подробности бяха от съдбоносно значение за изпълнението на плана, измислен от Дафни.
— Според семейство Хъдзън не е станало въпрос за това. И аз мисля, че е точно така. На никои родители не може да бъде отказано правото да си осиновят дете заради външния им вид. Това би било форма на дискриминация.
Това беше от решаващо значение за успеха на замисъла им и Болд дълбоко се надяваше, че не са били изпращани никакви снимки.
— Как са получили детето?
— Бебето е било донесено в кантората на Шевалие от социалната работничка. Цялата процедура отнела по-малко от час.
— Съдия Адамс?
— Изобщо не са се срещали с него. Но името му фигурира в документите. — Тя се поколеба. — Видях документите. Доколкото можах да преценя, те са съвсем редовни, Лу. Струва ми се, че осиновяването на семейство Хъдзън съвсем спокойно може да бъде категоризирано като законно.
— Шевалие се е погрижил всичко да е както трябва — отбеляза Болд. — Оставил ги е те да пренесат детето през междущатските граници. Някой доставя детето в града, а осиновителите го отвеждат. Много е предпазлив.
Въздъхна глухо.
— А Ронда Шотц? — попита.
— Тя е добре. Спеше в детската. Дадох им свидетелство за удовлетворителни санитарни условия, при които се отглежда детето, и си тръгнах. А следващото сигурно ще ти хареса: помолиха ме да поздравя госпожица Чембърс, социалната работничка. Лиза Кроули очевидно създава добро впечатление у околните.
— Нали така си вади хляба — саркастично подхвърли Болд.
— Ами семейство Бремър? — попита го Дафни.
— Детската стая е напълно готова. Но нищо не е било използвано. Няма памперси. Повечето от дрешките все още си стоят с етикетите. Една детска стая, приготвена в очакване на бебето.
— Това ли е всичко? Всичко, с което разполагаме?
— До телефона в кухнята има календар, на който е отбелязан уикендът, а под него пише НО. С главни букви. Ню Орлиънс. Те са. Не можах да намеря телефонната сметка за март — може би още не е пристигнала — но през февруари са се обаждали в кантората на Шевалие поне веднъж седмично. Те са — повтори Болд. — Труди Китридж.