— Ще поръчам малко чай. — Дафни изпита неописуем глад. На закуска предлагаха бисквити и само бисквити. Тя поръча за двама.
Между осем и петнадесет и девет и четиридесет и пет в тази петъчна сутрин Болд и Ла Моя разговаряха пет пъти по телефона. Обсъждаха проблеми, свързани с фотографията, наблегнаха на изключително важното значение на бележките, които оперативният работник трябва да си води през цялото време, уточниха пунктовете на наблюдение, установяваха телефонни номера от устройството за идентификация, което Ла Моя бе прикачил към телефона на Шевалие в сутерена на сградата. Болд нервничеше като актьор преди премиера.
Ла Моя обаче се чувстваше по-скоро като футболист преди мач — изпълнен с трескаво нетърпение и вълнение, със стегнати мускули и съсредоточен ум. Почти не бе спал след завръщането си от Мешан късно в сряда вечерта, или по-точно рано сутринта в четвъртък. Въпреки това се чувстваше бодър. Беше готов за действие.
Беше твърдо решен да защити себе си и професионалното си достойнство. Временното му отстраняване щеше да бъде изтрито от досието му, ако обвиненията се окажеха лъжливи. И той знаеше, че ще стане точно така. Но да залови Гайдаря от Хамелин — да получи служебна благодарност, и то в период, в който е бил отстранен от работа — щеше да бъде хубав шут в задниците на онези от вътрешни разследвания. С нетърпение очакваше този момент.
Вече бе заел позиция за наблюдение, когато Болд му се обади за пръв път. Апартаментът на Шевалие беше на втория етаж и бе свързан с юридическата му кантора. Кадилакът му бе останал паркиран зад сградата през цялата нощ. Лампите в дома му бяха светнали в седем сутринта. Шевалие не бе напускал сградата през нощта. За Болд и Ла Моя поведението му предполагаше три различни варианта, свързани с момиченцето на семейство Китридж: Шевалие бе позвънил на похитителя на момиченцето; похитителят бе позвънил на Шевалие; съществуваше предварителна уговорка между двамата да процедират според плана и да се търсят само в случай че се наложи някаква промяна. Последната възможност изглеждаше най-вероятна предвид педантизма, с който Гайдаря от Хамелин подготвяше всеки свой ход. Освен това така се намаляваха до минимум телефонните разговори между двамата играчи, което пък на свой ред значително снижаваше риска за установяване местоположението на детето и неговите похитители. Този вариант помагаше да се обясни и строгият контрол, осъществяван от Шевалие върху поведението на осиновителите — денят за доставката на похитеното дете вече е уточнен и той трябва непременно да осигури присъствието на купувачите.
Но ако се окажеше, че е в ход някой от другите два варианта — телефонен разговор между двамата играчи, проведен в последния момент — той щеше да предостави на полицаите възможност да открият местоположението на похитителя още преди срещата с осиновителите. Ла Моя щеше да постави мястото под наблюдение, а Болд или Матюс щяха да проследят човека, който щеше да достави детето, и по този начин щяха да увеличат шансовете си да идентифицират човека, който би могъл да ги отведе до Сара.
В същия този момент Матюс се опитваше да се свърже с Брул с надеждата, че той ще й предостави справка за изходящите телефонни разговори на Шевалие.
От своя страна Ла Моя трябваше още преди срещата в десет часа да проследи входящите телефонни разговори на Шевалие.
Той напусна наблюдателния си пост, разположен на третия етаж на една опожарена сграда на половин пряка надолу по улицата от кантората на Шевалие, и се преоблече в чифт избелели зелени работни дрехи, които бе купил от Армията на спасението. Нахлупи омачкана бейзболна шапка на главата си и се спусна по противопожарната стълба от задната страна на сградата, пренебрегнал централното стълбище на опожарената сграда, което приличаше на прегоряла филия. И бе почти толкова надеждно. Каубойските му ботуши от щраусова кожа изобщо не се връзваха с облеклото му и определено можеха да провалят дегизировката му, но имаше някои неща, с които Ла Моя категорично отказваше да прави компромиси.
Ла Моя вярваше, че дегизировката — всяка дегизировка — се гради основно от излъчването на индивида. Нито работните дрехи, нито официалният костюм на банкер, нито пък уредите и такъмите на телефонния техник можеха сами по себе си да заблудят някого; решаващ бе начинът, по който тези дрехи и съответното оборудване допълваха същността на дадената личност. Ако един човек се облече като уличен бездомник, а запази походката си на моряк, представлението му ще се превърне във фиаско. Ако същият този човек излъчва първична сила и заплаха за околните, то хората по тротоарите ще се отдръпват от пътя му. Един майстор по поддръжка на сгради трябва да разбира добре ролята, която играе, да вярва, че хората не могат да просъществуват без услугите му, да демонстрира увереност, когато отключва с ключа, който носи, или пък си служи с гаечния ключ, прибран в кутията с инструментите му.