— Аз съм напълно доволен от сегашното положение — отвърна Болд и прегърна Сара още по-силно.
— Съжалявам за съпругата ви — промълви Флеминг. — Надявам се да се оправи.
— Вече се оправя — отвърна Болд.
Изпрати с поглед лъскавата кола, която се отдели от тротоара и се изгуби в далечината. Искаше да е сигурен, че Флеминг си е тръгнал. После внимателно провери кухнята за подслушвателни устройства. А също и телефона. Изобщо не се доверяваше на Флеминг.
10.
Триш Уайнстейн бе пътувала с колата си едва петнадесет минути, когато почувства първите болки. След първата вълна на гадене тя разбра, че физкултурният салон за момента ще трябва да отпадне от плановете й. Месечното й неразположение винаги й се отразяваше много зле. А в момента даже не й беше и до пазаруване. Искаше само да си вземе едно хапче мидол и да се сгуши в леглото с топла грейка.
Шофираше по-бързо от обикновено. Болките се усилваха, гадеше й се все по-начесто и тя искаше час по-скоро да се прибере у дома. Да се потопи във ваната. Може би Филис ще се съгласи да остане още малко, за да може тя да подремне малко.
За разлика от всеки друг път Триш се запъти не към задната, а към входната врата — действие, което така и не можа да проумее и да си обясни по-късно, когато мислеше за случилото се през този ден. Вратата почти веднага се блъсна в нещо тежко и не помръдна повече. Триш надникна и видя чифт ботуши, марка „Ъгс“. „Филис носи такива ботуши“, помисли си Триш, без да свърже двете неща в ума си. Натисна вратата по-силно и едва тогава осъзна, че по този начин избутва тялото на свекърва си по килима. Връхлетяна от неописуем ужас, тя понечи да изкрещи, но писъкът заглъхна в гърлото й при вида на възрастната жена, която, с пяна на устата, се тресеше в неконтролируеми конвулсии. Сърдечен пристъп!
Но един евентуален сърдечен пристъп не обясняваше наличието на голямата мукавена кутия, която Триш намери във всекидневната. Нито пък отворената врата на детската стая. И в този миг зрението й се замъгли, ушите й запищяха, обгърна я мрак. Олюля се, вцепенена от ужас, и посегна да се хване за нещо, за да не падне. Не можа да уцели бравата на вратата, краката й поддадоха, тя се свлече на колене и запълзя към детската стая. От гърлото й се изтръгна почти животински рев:
— Х… е… й… с…
11.
В четвъртък, деветнадесети март, в един часа и седем минути след обяд, в центъра за спешни позвънявания бе получено истерично обаждане, в което се съобщаваше за изчезнало дете и за възрастна жена, нуждаеща се от незабавна медицинска помощ. Изпратената линейка пристигна в един часа и двадесет и една минути. След по-малко от десет минути там бяха и Дафни Матюс и Джон ла Моя. Ла Моя пресрещна медицинския екип в момента, в който качваха пострадалата жена в линейката.
— Конвулсии — информира го шофьорът. През това време Дафни утешаваше родителите. — Някакъв пристъп.
— Възможно ли е да е причинен от електрошокова палка?
— Може, но за момента ми се струва, че е по-вероятно да става дума за епилептичен припадък. Предполагам, че е в това състояние почти цял час. Има късмет, че е още жива. Голям късмет.
— Ако изобщо става дума за епилепсия — промърмори Ла Моя, който изобщо не вярваше в тази диагноза.
Минута по-късно линейката потегли.
— Смятам да ги последвам — информира го Дафни. — Успях да разбера, че съпругата е била извън дома — ежеседмичното пазаруване и час по аеробика. Детето било поверено на грижите на свекървата. Майката обаче се почувствала зле и се прибрала по-рано. Синът й Хейс не бил у дома, а свекърва й лежала в конвулсии до входната врата.
Ла Моя бързо си записа цялата тази информация.
— Ще ти се обадя — рече Дафни и тръгна към колата си.
— По-късно — извика след нея Ла Моя.
Влезе в къщата и затвори вратата след себе си. На тротоара имаше само неколцина съседи. Ла Моя се обърна към униформения полицай, озовал се пръв на повикването.
— Хубаво е, че не си вдигнал много шум около случилото се. Нека се опитаме да задържим това положение. Излез навън при съседите и учтиво ги помоли да се приберат по домовете си. Обясни им, че жената има здравословен проблем, но медиците вече са се погрижили за това. Нито дума за отвличането.
— Ясно. — Мъжът веднага излезе от къщата.
Служителите от спешния център бяха свършили всичко както трябва — вместо да използват диспечера и радиостанциите на полицейския участък, те бяха позвънили по обикновен телефон и по този начин бяха скрили информацията от медиите, както и от всички други любопитни откачалки, които подслушваха полицейските честоти. След отвличането на Ронда Шотц Болд бе изготвил подробен меморандум в този дух и го бе изпратил до всички инстанции. В резултат на това в момента пред къщата нямаше нито един репортер и Ла Моя разполагаше с достатъчно време, за да си свърши работата на спокойствие.