— Ама че аз умирам от радост, не забелязваш ли? — Той се насили да се прозине.
— Дрехите на удавника са нахвърляни безразборно по пода. А той е скрупульозно подреден човек, нали помниш? Нататък става още по-лошо. В гардероба намирам шест чифта обувки — спретнато подредени и с внимателно развързани връзки. Обувките, които намерих пред банята обаче — онези, които очевидно е носил преди да реши да се къпе — са били събути със завързани връзки. Просто са били измъкнати от краката му. Това напълно противоречи на модела му на поведение. И е нещо, което може да се представи като доказателство в съда.
— Връзките на обувките му? Хайде, стига, детектив!
— Виж какво, това наистина са косвени улики. Но от тях ми завират хормоните. И аз започвам да се оглеждам за нещо по-съществено. И го намирам в панера с мръсното пране — чифт панталони в цвят каки, оплескани около коленете с нещо жълто. Същото като онова по детското легло на бебето Шотц. — Гейнис се наведе напред и почука с пръст по лабораторния доклад, който Ла Моя бе предпочел да не чете. — Жълто. Като цветен прашец.
Ла Моя тръсна глава, за да проясни мислите си, и си повтори наум последните й думи. Тя продължи, като съвсем съзнателно произнасяше думите бавно и отчетливо.
— Жълтото петно на креватчето — цветен прашец — намираше се горе-долу на височината на коляното. По влакната от постелката на тауруса, които бяха намерени по килима в детската, също имаше прашец. — Гейнис отново кръстоса ръце. — Все още ли искаш да приключа набързо този случай, сержант?
— Чакай малко. — Боби не беше единствената, която постоянно се заяждаше с повишението му. Но тя току-що бе открила възможна връзка с отвличането на Ронда Шотц. И той не би могъл да я пренебрегне. Даже и да му се искаше.
Гейнис обясни:
— Лофгрийн изследва уликите, намерени в дома на семейство Шотц. Тези от дома на Андерсън бяха изследвани от Саманта Хилър. Техниците са различни, но резултатите съвпадат — жълт цветен прашец. Трябва да продължим по тази следа. — Очите й заблестяха.
Ла Моя обаче не споделяше ентусиазма й. Той бутна стола си назад, погледна я и попита неохотно:
— Кой е той?
Когато се усмихнеше, ставаше красива.
— Има доста дълго досие — проникване в чужда собственост, нарушаване на правото на личен живот — подслушвал телефонни разговори, снимал без позволение…
— Частен детектив — отгатна Ла Моя.
— Но без разрешение. Проверих.
— Болд може да знае нещо по въпроса — предположи Ла Моя. В разузнаването имаха досиета на повечето типове като Андерсън.
— А аз си помислих, че не проявяваш интерес — подхвърли тя.
— Стига си дрънкала! Качваме се горе.
— Той е наемник, който прави непозволени снимки — информира ги Болд, загледан в екрана на компютъра си. — По-скоро беше. Извършвал е проследяване и наблюдение върху различни обекти, но все кокошкарски истории: неверен съпруг, който чука секретарката си, съпруга, която си угажда с треньора по тенис. Може би понякога е припечелвал по някой долар от наркотици и комар, но само когато е бил притиснат от недостиг на пари. При добро заплащане сигурно е прибягвал и до бейзболна бухалка, но като цяло е бил дребна риба. Продавал се е, но на дребно.
— Значи светът нищо не е загубил със смъртта му — отбеляза Ла Моя.
— Той ли е… той ли е бил Гайдаря от Хамелин? — попита Гейнис. — Възможно ли е това?
Тя накратко бе информирала Болд за връзката с цветния прашец. Той се намръщи.
— Андерсън е боклук, Боби. Малък смотан играч. Местен пройдоха. С коефициент на интелигентност колкото стайната температура в момента. Не е по силите му да организира и извърши нещо такова.
— Тогава цветният прашец си е чисто съвпадение? — уточни Гейнис с ясното съзнание, че Болд ненавижда тази думичка.
Ла Моя се включи в обсъждането.
— Ами ако Гайдаря от Хамелин си наема такива продажни момченца, готови да му работят за жълти стотинки? И щом си свършат работата, ги очиства.
Предположението му привлече интереса на Болд.
— Не би им позволил да участват в самото отвличане — възрази той. — Но в подготовката може би. Сблъсквали сме се и с по-странни неща.
Гейнис започна да разсъждава на глас.
— Уреждат си среща някъде, в резултат на което и двамата се оказват с полепнал по дрехите им цветен прашец. Гайдаря от Хамелин го отнася до детското креватче, а Андерсън до коша с мръсното пране. И защо не? Колкото и да ни се струва опосредствена в момента, това все пак е връзка между отвличането на Ронда Шотц и тази жертва. И едно от съвпаденията, които предишният ми сержант ме учеше да не приемам в никакъв случай. — Тя погледна Болд.