— Нещата, които открихме в джобовете, бяха прибрани заедно със самите дрехи.
— Ключове?
— Бих могла да се обадя — предложи тя. — Ще накарам някой да провери.
— Обади се — кимна Болд. — Интересува ме броят и марката на ключовете. Особено ключовете с марка „Йейл“. Искам да зная точния им брой.
— За какво е всичко това все пак?
Болд огледа банята още веднъж, а след това погледна Гейнис в очите.
— Господин Андерсън е имал посетител. Един много умен и изключително предпазлив посетител.
Болд изяде парче сирене „Чедър“, което намери в хладилника на Андерсън. Иначе просто щеше да се развали. Сиренето на един мъртвец, изядено с прозрачни ръкавици на ръцете. След сиренцето хапна няколко бисквитки, които намери в един от шкафовете над мивката, и ги преглътна с топъл севън ъп. Седеше край кухненския плот и дъвчеше, а Гейнис го наблюдаваше, докато чакаше телефонът да иззвъни.
— Много си отслабнал — отбеляза тя.
— От мъка е — отвърна той. Погледна часовника си и си помисли за сина и дъщеря си, спомни си за съпругата си, която лежеше в болничното легло.
Бисквитките поуталожиха болката в стомаха му. От години страдаше от язва. Всъщност нищо ново под слънцето.
Гейнис измърмори някакви благодарности в телефонната слушалка и затвори.
— Единадесет ключа. Два от тях марка „Йейл“.
— Два — повтори Болд. Кимна с глава. — Добре, значи това е.
— Сержант, не искам да…
— Входната врата — каза й той. — Но за да си сигурна, просто отиди и провери. — Взе си още една шепа бисквитки. — А аз, ако не възразяваш, ще довърша обяда си.
Лицето на Гейнис изразяваше неподправено любопитство. Тя имаше приятно, момчешко лице. Двамата с Болд имаха много общи спомени. Беше работила под прикритие за него по време на разследването на случая с Религиозния убиец и го бе впечатлила със самообладанието и точните си инстинкти. Не се стремеше към слава и известност и не шумеше около себе си. Напомняше му за него самия: ченге, което не можеше да устои на предизвикателствата на непосилната и тежка работа в отдел „Убийства“.
Тя тръгна към входната врата, за да провери ключалките. Върна се бързо и обяви:
— И трите ключалки са марка „Йейл“. Тази в горния край на стълбището е „Омни“. Забелязал си всичко това още на влизане, нали?
— Трябваше да се уверя — отвърна той и й благодари за съдействието. Остави бисквитите и изми ръце, без да сваля ръкавиците.
— Значи? — високо и нервно попита тя след проточилото се мълчание.
— Значи някой идва до входната врата — отвърна Болд, излезе от кухнята и тръгна към стълбите. — Нашият човек проверява кой е. — Болд взе дистанционното на телевизора и започна да превключва каналите.
Гейнис изглеждаше объркана и нетърпелива. След тридесет и четири канала екранът посивя. Болд продължи да упорства, стигна до шестдесети канал, като непрекъснато си мърмореше:
— Тук някъде трябва да бъде. Няма друг начин. — И тогава попадна на деветдесет и девети канал. На телевизионния екран се появи черно-бяло изображение на района край входната врата.
— Няма начин — възкликна Гейнис. Беше впечатлена.
Болд поясни:
— Камерата е скрита зад огледалата над входната врата. Забеляза ли ги?
— Имам чувството, че трябва да ме върнат обратно в академията.
— Аз просто извадих късмет.
— Да бе, точно така — саркастично отбеляза тя.
Той продължи с теорията си.
— Приемаме, че нашият човек е харесал онова, което е видял, одобрил е човека, застанал на площадката пред входната му врата. — После се обърна към Гейнис. — Имаш ли някакви познания по електроника?
— Малко.
— Разрови се из този хаос и се опитай да намериш още някой видеокасетофон. Ако аз бях на мястото на Джеймс Бонд Андерсън, щях да записвам всяко движение пред входната си врата, и то по двадесет и четири часа в денонощието.
Тя мигновено се залови за работа.
— Два видеокасетофона — потвърди Гейнис и го изгледа така, сякаш пред очите й стоеше магьосник. — Единият работи.
— Нали ти казах — днес просто ми върви. А и познавам добре типовете като Андерсън.
— Ти направо ми насаждаш комплекси, сержант.
— Записът, който ни интересува, отдавна вече е изтрит, така че не може да ни бъде от полза. Но въпреки това ще впишем касетата като доказателство, а ти ще си я вземеш у дома и ще я превъртиш на бързи обороти, за да сме сигурни, че сме прегледали всичко, с което разполагаме като запис. Това е, за да си вържем гащите.