Гейнис спря касетофона и извади касетата. Отбеляза я като веществено доказателство в бележника си, а Болд се подписа като свидетел.
— Значи той отива да отвори вратата. — Болд тръгна надолу по стълбите. Гейнис го следваше по петите. — Изключва охранителната система и поздравява човека на вратата. Кани го вътре, заключва след него, но не активира отново системата. Двамата заедно тръгват нагоре. — Той се обърна и даде знак на Гейнис да се върне обратно по стълбите. — Гостът е вървял пръв. Андерсън не би се осмелил да остави гърба си незащитен.
Гейнис се заизкачва пред Болд по стълбището. Влязоха във всекидневната и Болд я покани да седне. През цялото време не спираше да говори.
— Гостът може да е приел поканата, може да е отказал да седне. Вероятно са се познавали достатъчно добре и Андерсън се е чувствал спокоен. Голяма грешка от негова страна, както се оказва впоследствие. Когато Дикси прави аутопсията, искам да обърнете специално внимание на ливидността, която би могла да произтича от някакъв вид задушаване. А също гледайте за токсини. Отрови. Напомни на Дикси да изследва ушната кал. Тя е от изключително значение.
— Ушната кал — промърмори Гейнис.
Болд й обърна гръб.
— В един момент Андерсън е допуснал грешката да се обърне с гръб към своя посетител.
Тя погледна надолу към пода и сякаш си представи тялото там. Приближи се до застланото с пътека стълбище и приклекна на мястото, на което Болд бе клечал преди време. После заговори:
— Влачил го е нагоре по стълбите. Вижда се по обърнатите влакна на килима.
— Значи посетителят е достатъчно як, за да може да го измъкне нагоре по стълбището.
— Ако не ми се бе случвало да работя с теб и преди…
— Задръж с комплиментите. Това са само предположения. Не разполагаме с нито едно солидно доказателство.
— И въпреки това е изумително — въздъхна тя. — Видял си всичко това още в първия момент — и Гейнис посочи стълбите. — Имам предвид обърнатите влакна на килима.
— Да, така е.
— А аз дори не ги погледнах.
Той сви рамене.
— Жертвите говорят сами. Стига да умееш да ги слушаш.
— Съблича го, прави постановката с душа… — Тя се замисли за миг. — Да ме вземат дяволите! — възкликна Гейнис, най-после осъзнала всичко. — Взима един ключ от връзката на Андерсън и заключва входната врата.
Болд кимна в знак на съгласие.
— Съществена част от плана му. Къщата е трябвало да бъде заключена, а Андерсън намерен вътре сам — мъртъв вследствие от лошо падане в банята. Кой би заподозрял нещо нередно в това?
— Но алармата не беше включена. И това се оказа достатъчно, за да те накара да се усъмниш. — Тя посочи на Болд коша с мръсното пране. — Тук намерих панталоните. Сигурно ще искаш да ги видиш. Покрити с жълт прашец, сержант… точно на коленете. Целите са омазани в жълто.
Болд заговори:
— Това прави Андерсън много важен за нас. Добра работа, Боби. Но всичко казано дотук почива изключително на косвени улики. И това е всичко. Ако сме прави в разсъжденията си, значи сме изправени срещу много умен човек, който умее да използва главата си. Допуснал е, че няма да проверим ключовете на връзката на Андерсън. Съзнавал е, че за него е от жизненоважно значение да остави входната врата заключена. И аз започвам да се плаша от този тип. За момента разполагаме с достатъчно улики, за да продължим с разследването на този смъртен случай. Трябва отново да повикаме техниците от лабораторията и да фотографираме всичко. Може би Бърни и онова чудо, неговият помощник, ще открият още нещо, което би могло да ни е от полза. Килими. Телефонни сметки, финансови документи… всичко, до което успеем да се доберем. Ща го разтръскаме яко. Ако нещо изпадне, ще се вкопчим в него и ще продължим с разследването.
Болд кимна. В главата му се въртяха безброй въпроси без отговори. Не помнеше от колко време насам не се бе чувствал толкова добре, но душата му скърбеше за изчезналите дечица, изпитваше непоносима болка при мисълта за родителите им, които трябваше да преживеят още една нощ без рожбите си.
15.
Няколко часа по-късно Болд получи на пейджъра си съобщение от Ла Моя. По това време пътуваше към университетската болница за своето кратко, но запомнящо се посещение при Лиз. Този път лицето й бе придобило естествения си цвят, очите й блестяха, ръцете й бяха топли. Тя го помоли да седне до нея на леглото и гордо обяви: