— Смъртта на Андерсън се разглежда като злополука — поправи го Флеминг.
Ла Моя и Дафни се спогледаха, но никой от двамата не пожела да оспори твърдението на Флеминг.
Адвокатът се намеси:
— За злополука ли говорим, или за убийство?
Уайнстейн не изчака отговора.
— Слушайте, ако вие, хора, се бяхте отнесли сериозно към обажданията ми, аз изобщо нямаше да прибягна до услугите на Андерсън. Не се опитвайте да ми прикачите случилото се. Затова е всичко, нали? — В гласа му започнаха да се прокрадват истерични нотки. Адвокатът му постави ръка на рамото му, за да се опита да го успокои, но Уайнстейн го изблъска. — Вие, хора, сте видели снимките. — Това беше изявление. — Само че не знаете кой е човекът на тях и искате аз да ви кажа. Но аз също не зная. Не съм ги виждал дори.
В описа на вещите, намерени в дома на Андерсън, изобщо не се споменаваше за фотоапарат.
— Той е имал готови снимки за вас? — попита Флеминг.
— Ти каза, че той се е пазарил за по-висока цена, в която са били включени и снимките — напомни му Ла Моя.
— Точно така. Съгласих се да платя още петдесет.
Флеминг развълнувано го погледна.
— Той уведоми ли ви, че е готов с тези снимки?
— Не — отвърна Уайнстейн. — Изобщо не сме разговаряли за тях. Чуйте! Майната им на снимките! Какво ще стане с момчето ми?
Флеминг пренебрегна въпроса му и се обърна към останалите от групата.
— Андерсън щеше да поиска допълнително заплащане. Мисля, че можем да сме относително сигурни, че той не е разполагал с такива снимки.
Дафни се намеси:
— Всичко, което правим, е с едничката цел да ви върнем Хейс колкото е възможно по-скоро.
Ла Моя си водеше някакви бележки.
— А ти какво мислиш за снимките? — попита той Уайнстейн.
— Мисля, че Андерсън разполагаше с няколко и имаше намерение да направи още.
— Защо смятате така? — попита Дафни.
Адвокатът се наведе напред и прошепна нещо в ухото на клиента си. Уайнстейн отрицателно поклати глава.
— Не — отвърна той, а после се обърна към останалите. — Никога не съм виждал каквито и да било снимки. Никога не ми е било казвано в прав текст, че те съществуват.
Дафни продължи да го притиска.
— Но вие вярвате, че те наистина съществуват. Защо?
Уайнстейн леко се извърна и я погледна. На лицето му бе застинало момчешко, леко изненадано изражение.
— Той спомена, че нещата потръгнали. Не мога да си спомня в момента точните му думи. — Уайнстейн предугади следващия й въпрос и побърза да заяви: — Това се случи след разговора за допълнителните петдесет долара. Разбирате ли? — След това в очите му проблесна нещо и той изрече спокойно: — Сетих се какво ми каза тогава. Каза ми, че ще си получи парите, когато пипне Господин Непозната Опасност. Това бяха точните му думи.
Дафни имаше чувството, че изведнъж я разтърси токов удар. В полицейските среди с израза господин Непозната Опасност се характеризираха похитителите на деца. Връзката с Гайдаря от Хамелин изглеждаше неоспорима. Всички трескаво се заловиха да пишат нещо в тефтерите си. Очевидно Андерсън бе идентифицирал заподозрян, който според него е бил похитител на деца.
Ако Уайнстейн не бъркаше нещо, по всяка вероятност ставаше дума за Гайдаря от Хамелин.
Когато Уайнстейн и адвокатът му си тръгнаха, Ла Моя предложи на агентите на ФБР да извършат съвместен повторен обиск на жилището на Андерсън. За всеобща изненада Флеминг любезно отклони поканата и даде ясно да се разбере, че няма нищо против полицаите от управлението в Сиатъл да се занимават с тези неща, при условие че го уведомяват веднага за намерените от тях улики.
Флеминг и Калиджа излязоха заедно и Ла Моя и Дафни останаха сами в стаята.
— Е? — попита Ла Моя.
Дафни заговори уверено:
— Уайнстейн беше много нервен в началото. Уплашен. Но после се успокои. Напълно контактен. Равномерно дишане. Никакво видимо изпотяване, премигване, треперене. Дори не се чувстваше неудобно на стола си. Остана си съсредоточен през цялото време и не позволи да го объркаме, макар че ние положихме сериозни усилия в това отношение.
— Дали не е бил предварително подготвен от Колдуел?
— Възможно е. Но това обяснява само част от поведението му.