— Няма да е необходимо — отвърна Болд.
Тя очевидно искаше да купи нещо и бързаше да го поръча. Няколко черно-бели рибки се гонеха из поставения наблизо аквариум, в който водата непрекъснато бълбукаше. На дъното на аквариума имаше порцеланово пиратско корабче, покрито със зеленикава слуз.
— Искам да ви задам няколко въпроса за съседната къща. Питам се дали не бихте могла да изключите телевизора за малко? — Според рекламата, която вървеше в момента, жилетките с прасковен цвят струваха двадесет и девет долара и осемдесет и пет цента плюс шест долара и половина за ДДС и доставка. Оставаха още две минути за поръчки.
Тя взе дистанционното и изключи говора.
— Благодаря ви — кимна Болд. — Тя обаче продължи да се взира в безмълвния екран.
— Елеонор Пруит умря в съседната къща преди по-малко от шест месеца. Мисля, че беше болна от рак на панкреаса.
Болд не желаеше да му се напомня за болести и смърт.
— Никой не живее там в момента, ако това е, което ви интересува.
Болд се питаше какво толкова я привлича в сменящите се цветове на безмълвния телевизионен екран, че не й позволяваше дори и за миг да отклони поглед оттам и да го погледне.
— Някакви посетители? — Болд усети стягане в гърдите.
— Разни хора се мотаеха наоколо. В началото си помислих, че може да са от местната църква. Докато Елеонор беше болна, хората й носеха храна от време на време. Но тези не бяха от тях. Тия си бяха чисти паразити — застрахователни агенти, търговци на недвижима собственост, данъчни служители. Никога не съм си представяла, че една смърт може да довлече до прага ти толкова много институции. Тъй че през къщата на Елеонор минаха повече хора след смъртта й, отколкото приживе.
— А напоследък?
— Онзи прозорец гледа право към къщата й. Виждате, нали? И това ме притеснява — разни непознати да се разхождат необезпокоявани наоколо. Откъде да знам какви са и що са?
— Навъртал ли се е някой около къщата наскоро? — повтори Болд. — Съвсем наскоро?
— Преди време си купих пистолет. Законен е — информира го тя и за пръв път го погледна в очите. Съвсем за кратко. — Имам го вече почти две години. Тъй че хич не им трябва да ми досаждат и на мен — ще им дам да се разберат.
— Става дума за съседната къща — продължи да настоява Болд. — Появявали ли са се непознати наскоро? Мадам?
— Във вашата къща имате ли стоножки? А хлебарки? Мразя тези проклети буболечки. Ужасно ме притесняват, по дяволите…
Той не погледна към телевизора. Може би в момента продаваха някакъв препарат срещу хлебарки.
— Виждала ли сте някого наскоро, мадам? В съседната къща?
— Те се крият по тъмните и влажни ъгълчета на къщата. Най-лошо е в кухнята. Пъхат се в ъглите около кофата с боклук. Призлява ми като ги видя. Единственото, което исках да разбера, е колко ще ми струва, за да се отърва от тях. Човек би си помислил, че не би трябвало да му представлява проблем да ми каже поне това.
— За кого говорите? — попита Болд, който най-после прозря смисъла на думите й. Сърцето му учести ритъма си.
Тя посочи телевизора и заяви:
— Това е Джери. Той продава електроника. Хич не ми е интересно. Но виж Дороти е друго нещо. Тя продава дрехите. Гледал ли сте я някога?
— Вие кого разпитвахте за хлебарките? — отново попита Болд.
— Онзи мъж с пръскачката — веднага отвърна тя.
— В съседната къща? — подсказа й Болд, нарушавайки по този начин основополагащия принцип на добрия разпит. — Някой пръскал срещу домашни вредители в съседната къща?
— „Ще трябва да позвъня в офиса, за да питам“, вика ми той. Майната му! Не ми даде дори визитна картичка. Но ще ви кажа нещо — щом някой е твърде зает, за да ми свърши работа, то тогава някой друг ще получи парите ми. Просто и ясно. Поне що се отнася до мен.
— Значи вие сте разговаряла с него? И сте могла да го разгледате — заяви Болд. Отчаяно се нуждаеше от тази информация. Гайдаря от Хамелин бе използвал маскировката си на хигиенист от службата за борба с домашните вредители, за да огледа тази къща и да влезе в нея, без да събуди подозренията на съседите. А тази жена тук го бе видяла с очите си.
— Шегувате ли се? Та той не пожела да ми отдели и една секунда от времето. Дори не се обърна да ме погледне. — Тя додаде недоумяващо: — Значи вие наистина никога не сте гледал този канал?
— Видяхте ли го да пръска из къщата? — продължи да разпитва Болд. — Кога?