Типтън започна да разцъфва като розичка под слънчевите лъчи или може би щеше е по-правилно да се каже като зелен боб, вземайки под внимание външността му.
— Значи смятате, че…
— … Че чувствата на Вероника към теб не са се променили? Убеден съм. Ще бъркам много, ако все още не си сметаната в кафето и солта в свинското й, както се казва в песента. Иди веднага на телефона да й погукаш и ще видиш, че веднага ще ти загука в отговор. А когато гласът зад сцената те запита искаш ли да говориш още три минути, поискай ги и пет пари не давай за сметката. В библиотеката има телефон — би добавил той, но Типтън вече го нямаше в стаята.
Санди затвори вратата след него. Погледна Гали със страхопочитание.
— Това значи било да хвърляш прах в очите!
— Съвсем дребно усилие — скромно отбеляза Гали. — Би трябвало да ме видиш в разцвета ми. С годините човек позагубва от магнетичността си. Все пак май постигнах целта си?
— Що се отнася до Типи — да. Но какво ще стане, ако й се обади по телефона и тя заяви, че не го обича?
— Няма. Не мога да си представя моя племенница да не обича толкова богат младеж.
— Да не смяташ, че парите са единственото, което я привлича?
— Разбира се, че не. Те са сродни души. Тя има мозък колкото маломерна билярдна топка, той също. Това ще е идеалният съюз и съм доволен, че успях да допринеса за осъществяването му. Странно, какво щастие е да видиш двама млади да се съберат. Което ме подсеща, че трябва да говоря с Типтън за Уилфред Олсоп.
— За какво?
— Загубил е работата си и се надявам да убедя Типтън да му намери друга.
— Ще го убедиш.
— Така ли мислиш?
— Няма начин да ти устои, като почнеш да му хвърляш прах в очите. Гали, би трябвало да станеш изповедник.
— И други са ми го казвали — самодоволно призна достопочтеният. — Винаги съм притежавал способността да докосвам сърдечните струнки у хората. Че аз на млади години, като бях във върхова форма, съм разплаквал и букмейкъри.
2.
Когато Гали отиде в библиотеката, тя беше празна и той реши, че Типтън, приключил със задоволителния телефонен разговор с Вероника, е решил незабавно да замине при нея в Лондон и е отишъл в гаража за колата си. Можеше да го засече пред парадния вход, поради което се запъти нататък.
Настъпваше часът на вечерните коктейли и човек, не толкова всеотдаден на службата на ближния като Гали, би зарязал идеята да разговаря с Типтън в полза на Уилфред Олсоп и да забърза към салона. Но когато трябваше да прави някому добро, винаги беше готов на лишения. Все пак се надяваше, че Типтън няма да го накара дълго да чака, защото вече усещаше пресъхване в хранопровода, което само едно бързо мартини би заличило, но точно в този момент, сякаш призован от по-висша сила, нужният му човек се появи с ролс-ройса.
Един поглед беше достатъчен на Гали да се убеди, че скорошният разговор с Вероника Уедж трябва да е протекъл в атмосфера, която журналистите, отразяващи международните конференции на външни министри, описват като изключително сърдечна, защото на лицето му грееше усмивка, подходяща за младеж без нито една грижа на света, а и слезе от колата с гъвкав скок, който говореше сам за себе си.
— Здравейте, господин Трипуд — пропя той. — Тъкмо тръгвах за Лондон.
— При малката женичка?
— Точно така.
— В такъв случай предполагам, че двете лири или колкото там си похарчил за телефонния разговор, не са пропилени. Намерил си Вероника в сговорчиво настроение?
— Можете да се обзаложите.
— И сватбата ще се извърши според предначертанието?
— Завесата ще се вдигне вдругиден. Тия кметове трябвало да се уведомяват един ден предварително.
— Трябва им време да се съвземат от шока при срещата с младоженеца.
— Сигурно са се нагледали на какви ли не.
— Да, животът им е тежък. А кой ще ти е свидетел?
— Всичко е уредено. Вземам със себе си Уили Олсоп. Той е горе, стяга си багажа.
— А! Тъкмо преди да дойде, искам да поговоря с теб за Уилфред. Разбра ли, че е загубил работата си?
— Нямах представа. Искате да кажете, че оная Уинкуърт няма да го вземе за учител по музика?
— Да, развали уговорката и той е свободен. Май е бил засечен да пее пиянски песни в коридора.
Лъчезарното лице на Типтън се помрачи. Той поклати глава.
— Това не би й харесало.
— Не й е харесало!
— Не допуска хората да обръщат чашки.
— Всички сме грешни.
— И какво ще прави Уили?
— Точно затова исках да те видя. Мислех, че можеш да му се притечеш на помощ и да откриеш нещо за него.