Выбрать главу

На лицето на Сам при влизането му в стаята бе изписан решителният израз на мъж, подготвен за сериозен разговор с любимото момиче, но като видя Гали, се сепна. Много го обичаше, но има времена, когато и най-добрите приятели са излишни.

— Какво да ти кажа?

— Всичко за Остин Фелпс.

— Играе тенис.

— Това го знам. Но какво беше онова, свързано с него, което ме кара да смятам, че е доста важен? Има ли някакво странично занимание?

— Не ми се вярва. Играе непрекъснато тенис, доколкото… А, сетих се какво имаш предвид. Залаганията в „Търтеите“. Не се ли сещаш, че ти казах, че е вторият фаворит? Двамата с Типтън Плимсол известно време се надпреварваха рамо до рамо, но се появиха някакви проблеми с момичето му и годежът се развали. За мой късмет.

— Велики Боже! — ахна Гали и монокълът се раздели с гнезденцето си, а едновременно с това от устните на Санди се изтръгна стон, подобен по сила и височина на вопъла на настъпена котка, и Сам подскочи петнайсет сантиметра по посока на тавана. Викът, писъкът, стонът или каквото там беше му подейства като закачлива ръка, наръгала го с нажежен шиш. Като се върна на твърда земя, докосна върха на главата си, сякаш да се увери, че е на мястото си, и остана със зяпнала уста.

— Ккк…? — рече той. Възнамеряваше да запита „Какво е станало?“, но изречението отказа да се оформи.

Гали погледна Санди. Санди погледна Гали.

— Аз ли да му кажа или ти?

— Аз ще му го кажа — реши Санди. — Миличък, опасявам се, че те очаква шок.

Сам се напрегна да го посрещне. Беше прекарал сравнително малко време в замъка Бландингс, но и то беше достатъчно да му даде възможност да научи, че всеки, радващ се на гостоприемството му, трябва непрекъснато да очаква шокове. През ума му се стрелнаха няколко възможности. Къщата гори? Императрицата на Бландингс отново се е насмукала? Пристигнал е Огъстъс Уипъл? Старшина Евънс се е появил със заповед за обиск? Имаше голям избор от възможности и беше готов за всяка лоша новина.

Всяка освен тази, която наистина го очакваше.

— Остин Фелпс се е оженил — изтърси Санди и той залитна. Щеше да падне, ако не се беше вкопчил в Гали, който извика „Оооп!“ и се освободи от прегръдката му.

— Няма какво да се прави — рече Санди. — Това е положението. Не бива да го приемаш надълбоко, ангелче.

Сам я погледна и усети, че сърцето му ще се пръсне. Почувства рязко покачване на градуса на любовта, която и без това беше на градус. Каква съчувстваща душа, каза си той, каква другарка в живота. Нито дума на упрек, задето бе отказал предложението на синдиката. Имаше ли друга жена в световната история, която не би го споменала, макар и надълго и нашироко? Би ли успяла Хубавата Елена да се сдържи при подобни обстоятелства? Или пък Клеопатра? А кралица Виктория? Много се съмняваше и като се приближи към нея, той я взе в прегръдките си и нежно я целуна. Измина доста време, преди някой от двамата да чуе, че Гали говори.

— Съжалявам — рече Сам, който усети, че се налага извинение. — Не те чух. Какво каза?

Гали, за миг потресен до степен да загуби обичайното си спокойствие, го беше възвърнал. Монокълът бе заел мястото си и пак беше станал онзи Галахад Трипуд, когото годините на членство в клуб „Пеликан“ бяха приучили на несломимост.

— Изразявах разкаянието си, че допуснах тази издънка да ме разтърси — заяви той. — Моментна слабост. Вече отново мога да разсъждавам ясно. Може да се направи само едно. Планът е очевиден. Ще се обърнем към Кларънс. Колко пари каза, че си успял да спестиш? Двеста лири, нали? А ти трябват седемстотин. Добре. Кларънс ще покрие дефицита.

Ако някой беше казал на Сам, че прилича на стресната овца, вероятно щеше да се обиди. Въпреки това изглеждаше точно така, защото се чудеше да вярва ли на ушите си. Все още му предстоеше да научи (жените от семейството на Гали го бяха открили още в детската стая), че нещата, на които Галахад Трипуд не е способен, са твърде малко.

— Ще се опиташ да крънкаш от лорд Емсуърт? — ужаси се той.

Гали се намръщи.

— Не ми харесва думата „опиташ“. Предполага липса на доверие в способностите ми.

— Но не можеш да искаш да даде петстотин лири на непознат като мен!

— Прав си. Нека са хиляда. Ще ти трябват за непредвидени разходи. Човек винаги се сблъсква с тях, като ремонтира къща. Няма защо да цепиш пенито на две. И не забравяй, че не си непознат човек. Ти си авторът на книгата, която от години му е вечен спътник в живота. Обича те като син.

Сам остана неубеден. Открай време беше твърд противник на заемите.