Постепенно причината за това разместване на руините му стана ясна — независимо от цялостното унищожаване на веригите в зоната на катастрофата решетката за изкуствена гравитация в един участък от пода продължаваше да действува. Конуей бе благодарен, че притеглянето действуваше само под прав ъгъл към повърхността на решетката, а тази част от пода бе леко наклонена. Ако бе хоризонтален, тогава и Мониторът, и Конуей щяха да пропаднат надолу, и то от височина, значително по-голяма от двадесет фута.
Като отпускаше внимателно спасителното въже, Конуей наближи свитото на кълбо тяло на Уилямсън. Когато навлезе в полето на действие на гравитационната решетка, пръстите му конвулсивно се впиха във въжето, но се поуспокои, като разбра, че силата му не бе повече от едно и половина g. Въпреки че трябваше да преодолява това притегляне, което го дърпаше надолу към Монитора, Конуей започна внимателно да се снишава, като местеше плътно една след друга ръцете си. Той, разбира се, можеше да използува и неутрализиращия пакет, който да противодействува на притеглянето, и спокойно да слезе долу при Монитора, но това можеше да се окаже рисковано. В случай че излезе от полето на действие на подовия участък, тогава пакетът щеше да го запрати отново нагоре, и то вероятно с фатални последици.
Мониторът бе все още в безсъзнание, когато Конуей се добра до него, и макар че той не бе убеден в това, тъй като Уилямсън бе облечен в космически костюм, той имаше съмнения за сложни счупвания на двете му ръце. Докато разчистваше нападалите върху безжизненото тяло отломъци, той изведнъж осъзна, че Уилямсън се нуждае от лечение, от неотложно лечение с всичките средства, с които разполагаше Болницата. Той едва сега се досети, че на Монитора му бяха слагали твърде много тонизиращи инжекции и че запасите му от сила сигурно бяха вече изчерпани. Когато дойдеше в съзнание, ако изобщо дойдеше, може би нямаше да е в състояние да преодолее сътресението.
VIII
Конуей тъкмо се канеше да се обади за помощ, когато един метален къс с остри ръбове прелетя покрай шлема му. Той се наведе и тъкмо навреме, за да избегне удара на друго парче, което се носеше към него. Едва тогава на десетина ярда от себе си той забеляза очертанията на някаква странна фигура в космически костюм, която здраво се бе оплела в една купчина от метални жици и късове. И това същество го замеряше!
Бомбардировката спря веднага щом другият видя, че Конуей го е забелязал. Воден от убеждението, че е открил неизвестния оцелял, чието безцелно бродене си правеше шеги със системата за изкуствена гравитация на Болницата, той забърза към него. Ала веднага забеляза, че съществото не бе в състояние изобщо да помръдне — то бе притиснато от два тежки метални блока, но като по чудо бе останало невредимо. С единствения си свободен израстък то правеше отчаяни опити да стигне задната част на костюма си. За миг Конуей се стъписа, но после забеляза радиопакета, завързан за гърба му, и измъкнатия входящ проводник. С помощта на лейкопласт отстрани повредата и начаса неизразителният глас на транслатора изпълни слушалките му.
Това бе изпратеният ПХТЙ, който бе тръгнал преди тях да претърси мястото на катастрофата. Хванато от същия капан, на който се бе натъкнал и нещастният Монитор, съществото бе успяло да включи своя гравитационен пакет, за да овладее внезапното си падане.
Но от прекалената компенсация се бе сгромолясало и попаднало в сегашното си положение. Падането било сравнително леко, но то причинило срутването на няколко разклатени отломъка, които от своя страна го бяха затиснали и повредили радиото му.
Това ПХТЙ — същество от Иленса, дишащо хлор — се оказа здравата приклещено от развалините: опитите на Конуей да го измъкне останаха безуспешни.
Сега той имаше двама неподвижно болни вместо един. Включи радиото си и се окашля леко. Преди да заговори, в ушите му прозвуча дрезгавият настойчив глас на д-р Манън.
— Д-р Конуей! Монитор Уилямсън! Независимо кой от двамата, моля обадете се спешно!
— Точно това се канех да направя — каза Конуей и накратко докладва за трудностите си до този момент, като помоли за помощ за Монитора и свещеника ПХТЙ. Манън го прекъсна.
— Съжалявам — каза припряно той, — но не можем да ви помогнем. Гравитационните колебания тук се усилиха. Сигурно са причинили и срутване по тунела, защото над вас той е плътно задръстен от развалини. Техниците по поддържането се опитаха да прокарат път, но…