— Оставете ме аз да поговоря с него — намеси се още един глас и се чу пукот от преминаването на микрофона в нечия друга ръка. — Д-р Конуей, говори д-р Листър — продължи гласът. — За съжаление трябва да ви кажа, че здравословното състояние на двамата пострадали е от второстепенно значение. Вашата задача е да намерите онова същество в сектора за гравитационен контроли да го спрете. Ударете го по главата, ако трябва, но го спрете — то ще унищожи Болницата!
Конуей преглътна.
— Да, сър — каза той и започна да търси път през купищата от метални отломъци, които го заобикаляха. Положението изглеждаше безнадеждно.
Внезапно почувствува странично притегляне. Посегна към най-близкия масивен отломък и се вкопчи в него като удавник за сламка. По тъканта на костюма си долови стържещия влудяващ грохот от движещ се метал. Развалините отново се разместваха. Изведнъж силата, която го дърпаше, изчезна така внезапно, както се бе и появила. В същото време откъм приклещеното ПХТЙ долетя странен лаещ вой. Конуей се извърна и видя, че на мястото, където доскоро се намираше притиснатото същество от Иленса, зееше огромна дупка, която водеше надолу към нищото. С мъка си наложи да отпусне вкопчената си ръка. Разбра, че появилото се притегляне се дължи на моментно активизиране на гравитационната решетка някъде отдолу. Ако това се повтореше, докато той се носеше така, без никакви предохранителни мерки… На Конуей дори не му се искаше да мисли за това.
Разместването не бе променило положението на Уилямсън — той продължаваше да лежи в същата поза, в която го бе оставил Конуей, но свещеникът ПХТЙ сигурно бе пропаднал надолу.
— Добре ли сте? — провикна се разтревожено Конуей.
— Да — дойде отговорът на Монитора. — Но все още се чувствувам някак си вдървен.
Конуей предпазливо се приближи до разкрилия се току-що отвор и погледна надолу. Пред погледа му се разкри просторно помещение, силно осветено от някакъв източник, който не се виждаше добре. Стените на помещението бяха извън зрителното му поле и на около четиридесет фута под себе си той видя само пода, който бе плътно застлан с тъмносиня растителност с цилиндрични стебла и обли листа. Предназначението на това помещение поозадачи Конуей, докато накрая той се сети, че гледа басейна АФЖЛ, чиято вода бе източена. Плътната мека растителност, която покриваше дъното, служеше едновременно и за храна, и за вътрешна украса на пациентите АФЖЛ. Иленсът бе имал късмет да си намери такава мека площадка за кацане.
Съществото ПХТЙ, вече освободено от капана на развалините, заяви, че се чувствува напълно добре и е готово да помогне на Конуей при залавянето на оцелелия в сектора за гравитационен контрол. Докато се приготвяха да продължат спускането, Конуей насочи погледа си към източника на светлина, който преди малко не бе доогледал, и дъхът му секна.
Една от стените на басейна АФЖЛ бе прозрачна и през нея се виждаше коридор, временно превърнат в отделение. В леглата, наредени до едната му стена, лежаха гъсеници ГБЛЖ. Когато мощните производни колебания минаваха на вълни по гравитационните решетки, гъсениците една по една се удряха жестоко в пластмасовата пяна на постелите си, която ги изхвърляше нагоре във въздуха. Над пациентите бяха обтегнати набързо предпазни мрежи, които трябваше да ги задържат в леглата им. Въпреки ударите, които получаваха, положението на тези болни не беше толкова отчайващо.
През този отрязък от коридора евакуираха едно отделение и покрай другата му стена се гърчеше, пълзеше и подскачаше върволица от същества, които наподобяваха обитателите на някакъв космически Ноев ковчег. Сред тях имаше представители на всички видове дишащи кислород. Водеха ги санитари от човешки произход и Монитори. От опит санитарите знаеха, че да стоиш или вървиш изправен бе все едно да си изпросиш счупена кост или пукнат череп — ето защо те пълзяха напред, опирайки се на длани и колене. По този начин, ако ги застигнеше внезапно вълна от три или четири g, те щяха да паднат от по-малка височина. Повечето от тях носеха гравитационни пакети, но не ги бяха включили, тъй като ги смятаха за безполезни в условия, при които постоянната гравитация бе твърде променлива величина.
Той видя няколко ПХТЙ в хлорни балони, притиснати към пода, сплескани като експонати под опитно стъкло, които само след миг отново излитаха във въздуха. Водеха пациенти от Тралтън, които въпреки здравата си броня и огромна сила бяха предразположени към вътрешни увреждания. Имаше болни ГБГЖ, ГБЛЕ, ВЛТС и други някакви същества в кълбовидни контейнери на колела, които почти видимо излъчваха студ. Проточили се в нишка, бутани и теглени или кретащи мъжествено без чужда подкрепа, съществата се влачеха напред и като пшеничени класове при силен вятър се привеждаха и изправяха от колебанията на гравитационните решетки.